Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромна промяна за всички ученици, родители скочиха срещу решението
  • Новини

Огромна промяна за всички ученици, родители скочиха срещу решението

Иван Димитров Пешев септември 15, 2023
dsgfgghfghfghfghfg.png

Започването на учебните часове в училищата у нас в 7:30 ч. вече няма да е по изключение, а се превръща в норма. Това става ясно от промени в наредбата за организация на дейностите в училищното образование, предложени от образователното министерство.

МОН обяви въпросните промени в средата на август, като акцентира върху най-голямата – даването на възможност на учениците от IV, VII и X клас да се явят на втора дата на изпитите от националното външно оценяване, ако са ги пропуснали поради престой в болница, карантина, смърт на близък човек или природно бедствие.

Нищо не бе съобщено обаче за друга промяна, свързана с началото на учебните часове.

Сегашните разпоредби гласят, че учебният ден „започва не по-рано от 8:00 ч. и приключва не по-късно от 19:30 ч.“. Допуска се по изключение учебният ден да започва не по-рано от 7:30 ч., „когато условията в училището не позволяват обучението на всички паралелки да бъде само предиобед“.

В тази хипотеза влизат редица училища, в които обучението е все още на две смени – това изисква да се освободи повече време за първа и втора смяна, съответно се налага учениците да започват по-рано сутрин – в 7:30, пише „Сега“.

Родители, учители и експерти обаче отдавна призовават за по-късно започване, защото според изследвания в ранните сутрешни часове децата не са адекватни и съответно часовете им не протичат ефективно. На този фон, а и на поетия от държавата курс към плавно преминаване към едносменно обучение, предложената от МОН промяна изглежда странно.

Новите текстове заменят думите „не по-рано от 8:00 ч.“ с „не по-рано от 7:30 ч.“, като разпоредбата за изключението се премахва. Това означава, че дори да няма необходимост – например условията му не позволяват обучение на всички паралелки само предиобед, всички училища, вкл. и тези на едносменен режим, ще могат да започват в 7:30 по свое усмотрение.

За и против

Промяната се обсъжда негативно в социалните мрежи от родители, които се чудят защо МОН я предлага без никакви мотиви.

„Изключението 7:30 за двусменен режим и сега го има в наредбата и е масово. Те обаче искат и на едносменен режим децата да започват в 7:30. Вкарват го между другото с други промени в наредбата, за да си мине незабелязано. Все пак планът е училищата да минат на едносменен режим, та да си им е променено и пак да започват в 7:30. И тук не се гонят интересите на децата, нито на родителите – както някои заблудени такива си мислят“, загатва участник в дискусията.

Друг подозира, че промяната ще е в интерес на частните школи.

„7:30 е рано, ако са на една смяна. Които пътуват, трябва да станат в 5:30-5:45. Имах пътуващи съученици, милите, винаги заспиваха в третия или четвъртия час. Ако училището е две смени и нямат избор, тогава да бъде от 7:30. Но иначе нека е от 8:00 или 8:30. Нека се намали стресът за децата ни“, призовава родител във Facebook.

„Безумие след безумие! И това ли им пречи на висшестоящите! Те в колко си сядат на бюрцата, за да променят нашия начален час!? И как точно пътуващите деца ще стигат до училище, след като трябва да пътуват само в светлата част на деня!?“, гневи се друг.

Има обаче и родители на обратното мнение. „За децата ми ще е ужасно, но ако започват в 7:30, ние ще можем да ходим на работа, без да закъсняваме. И двамата започваме от 8:00 ч. Как да стане, като за да стигна до работното си място, трябва вече да тръгна час по-рано (заради ремонти по улиците)?“, казва майка.

„Ако едни искат да започват в 7:30, а други в 9:00, на кого да угодим? Ами гледаме западния модел и взимаме средното и най-доброто за децата. Всичко около 8:00-8:30 е нормален стартов час“, смята друг родител.

Мотиви

„Сега“ попита МОН какви са мотивите за промяната в наредбата – кое я е наложило, какви проблеми решава и до какви ефекти ще доведе, както и в колко училища в страната се започва в 7:30, в колко – по-късно към 8:00 ч. Оттам посочиха, че „предлаганото изменение не е учебният ден да започва в 7:30 ч., а „не по-рано от 7:30 ч.“ и в никакъв случай не вменява задължение във всички училища часовете да започват в този час, а просто дава възможност в зависимост от конкретните обстоятелства училищното ръководство да прецени и да определи дали учебният ден ще започне в 7:30 часа, в 8:00 часа или по-късно.

„Изискването в сега действащата разпоредба учебният ден да не започва по-рано от 8:00 часа създаваше проблеми в много училища, в които учениците пътуват от различни населени места. Постъпвали са и предложения от родители на ученици от големи областни центрове. Те посочват, че изискването да не се започва по-рано от 8:00 часа създава проблеми с придвижването им до училище заради натоварен трафик, препълнен градски транспорт и др.“, отговарят от МОН.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Туристи от Европа разплакаха хората в благоевградско село
Next: Бизнесмен от Турция: Не продавайте на двойни цени на българите в Одрин, каза по колко харчим на пазаруване

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.