Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшен скандал в ефир заради драмите със зърното! Скочиха на Виктор и Мира
  • Новини

Страшен скандал в ефир заради драмите със зърното! Скочиха на Виктор и Мира

Иван Димитров Пешев септември 15, 2023
nhnjghjghjhgjh.png

Не трябва да се драматизира ситуацията, а да се говори с числа. Това заяви Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика по повод вдигането на забраната за внос на зърно от Украйна и недоволството на земеделците у нас.

„За пшеницата – България е огромен нетен износител. При слънчогледа обаче ситуацията е друга.

„Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио – това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

„За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

„Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци, на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

„В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна?

На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година.

Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво – това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

„Идеята, че може да върнем с подобна забрана цената от миналата година, е просто абсурдна. Популизмът е винаги удобното извинение. При неприятна пазарна ситуация винаги се търси начин да се сложи данък, да има забрана”, коментира Богданов.

„Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

„По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, каза Жекова.

„Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо – заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива.

Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена.

Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.

Тя коментира още, че вчера ЕК е взела решение, което е поставило всички европейски производители в несъстоятелност.

„То е финансирането на 1,2 милиарда евро за транспортни разходи за тази стока, за да влезе. Нали осъзнавате в каква несъстоятелност ние ще изпаднем? Колко неконкурентоспособни ще бъдем ние?”, попита Жекова.

„Ако хората с майбасите получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. И с това ще приключа. Ако от 70 000 човека, има 10 с „Майбах”, живи и здрави. Всички останали какво да правят? Ако държавата има някакъв проблем с тях, да се оправя. Да не ги поставя като пилон”, каза Жекова.

„Това с майбасите няма да го коментирам. Намерете тези хора и правете каквото искате. Аз в този разговор няма да участвам. Аз майбах нямам“, каза още Жекова

На думата Майбах откачихте, каза Виктор Николаев.

„Поставяте ме в някаква ситуация, в която аз нямам. Аз такъв нямам. Намерете тези хора и ги питайте“, продължи Жекова.

„Субсидията на декар зърнопроизводство е 20 лева. 13 лева получаваме от ЕК за спазване на зелените изискванията. Това е субсидията, която сме получили за 2022 г.“, обясни Жекова.

Жекова отвърна и на въпрос, дали браншът има господари, в които се концентрират субсидии и печалба, и имат свое лоби. „Къде е лобито на тезите големи в момента. Те ли си поръчаха затварянето“, каза тя.

„Поредният популизъм са спекулациите за падане на цените на олиото и хляба. Това е политическо празнодумие, което не води до нищо”, категорична е Жекова.

Тя поясни, че с протестните действия ще покажат на хората кои са, за да могат да ги видят и чуят.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борисов с първа реакция за вестта, която страната ни толкова дълго чакаше
Next: Български климатолог бие тревога: Ще се излеят големи количества дъжд

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.