Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изплува джипът на съдия Москова в Царево. Ужасът и последните секунди живот са били
  • Новини

Изплува джипът на съдия Москова в Царево. Ужасът и последните секунди живот са били

Иван Димитров Пешев септември 16, 2023
nisadansdnwqdkasd.png

„Нисан“-ът на съдия Мария Москова, с който тя и дъщеря й д-р Даниела Йорданова бяха пометени от потопа в Царево, току-що бе засечен в морето.

Водолазите, които са на разположение на Кризисния щаб предприеха операция по оглед на място и изваждането на SUV-а на повърхността. Той е открит на дъното до Пристанището.

 

В последните дни морето започна да се избистря и успокоява, а бурният прилив вече се оттегли, поради което таванът на белия „Juke“ е станал видим.

При първоначалния оглед водолазите установиха, че и четирите му прозореца са отворени.

Някои от новите серии автомобили имат защитни системи, които активират автоматично спускане на стъклата при запълване на купето с вода.Вероятно това се е случило и с „Нисан“-а на съдия Москова.

 

 

Но как майката и дъщерята са загинали?

Днес ще бъдат обсъждани две версии:

 

Едната е свързана с бърза реакция при рухването на моста и пропадането на автомобила в късото дере, отстоящо на неповече от 30-ина метра от морето.

В тези 10-15 секунди, докато течението носи автомобила към морето е възможно те да са опитали да излязат, отваряйки прозорците автоматично.

Но не е било по силите им, защото водата мощно е нахлувала в купето и буквално го е хвърлила в морето.

 

От друга страна, източник от разследването разказва пред медията, че при изваждането на телата на съдия Мария Москова и д-р Даниела Йорданова, на 6 септември, ден след трагедията, основно впечатление е направило състоянието на китките им.

 

Пръстите им са били счупени – възможно е да са полагали свръхусилия да се спасят.

Двете жени са изпаднали в паника при отнасянето на джипа към морето и са започнали да се борят за живота си.

Възможно е да са изпаднали в паника и да се удавили преди автоматичното отваряне на стъклата, а след като това се е случило телата им да са изплували във водата.

 

По „Нисан“-а има сериозни поражения в дясната половина, което показва, че колата се е ударила поне няколко пъти първо при пропадането, а после при отнасянето от потопа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Професор Рачев попари БТВ и Златимир Йочев
Next: Земетресенията в Благоевградско нямат край, земята пак се разтресе

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.