Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Венци Стефанов разтърси с думи за Алексей Петров, Божков и мистериозна фигура
  • Новини

Венци Стефанов разтърси с думи за Алексей Петров, Божков и мистериозна фигура

Иван Димитров Пешев септември 16, 2023
sfghdgfjgfjgfjfgj.png

От много знакова сграда в София бизнесменът и собственик футболен клуб „Славия“ Венцеслав Стефанов коментира пред БНТ събитията в страната от последните месеци.

„Това е резиденцията на Бекерле преди 9 септември, тук е бил поместен щабът на немското разузнаване и той е живял тук“, разказа той.

„После беше вилата на Цанов и после влезе в собствеността на „Славия“, допълни той.

Стефанов заяви категорично, че няма никакви намерения да се занимава с политика.

„Сега в момента не знам на кой цар да се кръстим. Днес е ПП, друг ден са ДБ, трети ден са ГЕРБ, четвърти ден са еди-кой си. Единствените хора, за мен, от българските политици, кой мислите, че аз най-много уважавам? Ахмед Доган“, каза той.

Бизнесменът беше помолен да коментира как би могъл да е помогнал Алексей Петров за създаването на кабинета: Как е помогнал точно?

С каратето, с какво е помогнал? Гонил си е собствения интерес, някъде да се мушне и той. Както едно време, няма да забравя, най-тежкия момент в живота, когато отидох при него за помощ, когато се случи това с моето дете, и ме гледаше от високо, каза тия: „Неща са от моя приоритет, аз гледам големите работи“.

Стефанов каза, че тогава бил помолил и шефа на баретите Филко Славов, който по-късно се самоуби. „Господ си прибира вересиите“, каза той.

„Алексей Петров, за мен се преекспонира неговата роля. Гледаше някъде все да е, както казват на жаргон „у кириза“, посочи той.

Относно „логистичната подкрепа“, той заяви: „Как? Карал ги е с автомобилите или на гръб? Логистика как? Да ги запознава няма нужда. Предполагам, че с нещо друго е съдействал ама…“

Стефанов коментира и разстрела на Красимир Каменов-Къро: „Каква политика при Къро? Лека му пръст, жалко за жената. Къро сигурно си е имал достатъчно грехове и поводи да се случи това нещо. 100%. За да отидат в една държава на хиляди километри, да те намерят и по този начин да се извърши убийството… Това е невъзможно, ако не са техни вътрешни хора“.

„Къро просто беше свикнал и живееше с тези мисли от 90-те години, с 20-30 души охрана ходеше. Купи къща до резиденцията на премиера на България. Седят 3 души пред резиденцията, пред неговата 30. В Бояна. Тоя да му се отчита, оня да му се отчита, това са неща, които трябваше да останат в миналото“, смята той.

Според него Къро нямал влияние в родната политика: „Къро да окаже влияние? Ще даде 100, 500 хил. на една пол партия? И какво ще направи?“, попита той.

„Политическият живот в България се управлява от една уличка до Правителствена болница, викат те и казват – ще правиш това, ще правиш онова“, смята бизнесменът.

Според него Бойко Борисов е най-силната фигурна в българската политика: „Тия дето го арестуваха, сега го целуват. Защото той държи ключа от бараката. Петков и Василев са чавдарчета. Борисов ги държи на къс повод“.

По думите му, народът трудно ще му повярва отново. „Трябва да си посипе главата с пепел и да прави всичко за хората. Това е възможно“, смята той.

„Президентът е един истински генерал, мъж. Друг е въпросът, че около него има хора, които не му дават най-правилните съвети. Но това не му пречи да си взима правилните решения“, коментира той.

Според него Радев не трябва да напуска през и да се занимава с политика. „Може би в последната година и половина. Зависи как ще завърши войната в Украйна“, допълни той.

Стефанов се изказва и за завръщането на Васил Божков: „Момчето събра сили и се върна. Може би защото, разчитайки на съдебната система, сега ще видим дали има промяна или няма промяна“.

„100% е дошъл, защото има някакви гаранции. Васил знае с какво може да се защити и къде са му слабите места. Затова сигурно е предпочел да излезе и да каже кое как е“, смята той.

Според бизнесмена, който дълги години се е занимавал с горива, ако „Лукойл“ се изтегли от България, ще започне масова контрабанда на горива.

„Трябва един човек със здрави гащи, като удари по масата, да каже – това така, това така. Разчитах, че Борисов ще го направи“, коментира Стефанов.

„Ако не, да идва някой друг, който да оправи тая държава“, заяви той. По думите му, в България има такъв човек. „В момента, в който го кажа, ще го ликвидират. Ще го обявят за руски агент“, обясни той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полиция се изсипа в хотел в Банско заради известен хирург
Next: България стиска палци за Мира Добрева. Първа версия за състоянието й

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.