Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Звучи почти невероятно, но имение в Аликанте струва колкото наша стара панелка
  • Новини

Звучи почти невероятно, но имение в Аликанте струва колкото наша стара панелка

Иван Димитров Пешев септември 17, 2023
stsatashdfhdfh.png

Имение в испанския град Аликанте, на 125 км от Валенсия, излиза колкото многостайна панелка в Пловдив, показа проучване на „Телеграф“.

В момента в областта на Валенсия се разпродават луксозни имоти на цени като на старите жилища у нас.

За квадрат трябва да платите около 1500 евро в Аликанте, докато у нас стойността удря 2145 евро за жилище в блок от 1988 година, който дори не е в столицата.

 

За 110 000 евро може да се купи двустаен апартамент в Аликанте от 71 квадрата с две спални и баня. Напълно обзаведен е и се намира в близост до магазини и голям парк, рекламират брокери от Испания.

България

За 206 000 евро може да се купи панелка от 96 квадрата в квартал Кючук Париж в Пловдив.

Имотът е обзаведен и разполага с коридор, просторен хол, кухня, две спални, баня, самостоятелна тоалетна и тераса. Средната стойност на квадрат на апартаментите в Града под тепетата в райони като „Мараша“, „Кършияка“, „Младежки хълм“ и др. е около 1200 евро. Подобни са и цените на жилищата в столичните квартали.

 

В софийските крайни комплекси в близост до метрото например няма да намерите тристаен под 100 000 евро, и то без акт 16. В центъра на София в момента средната цена на двустаен е 4200 евро за квадрат. В най-желаните квартали на Варна също няма имоти за под 1000 евро на квадрат, а в някои комплекси средните стойностите стигат и до 2500 – 2900 евро на квадрат.

 

Сравнение

За сравнение тузарско малко имение с три стаи и басейн край Валенсия може да се купи за 189 950 евро. В момента има отстъпки за жилища в Аликанте, като за обзаведен тристаен апартамент с всички удобства и чисто нови мебели ще ви трябват между 110 000 евро и 250 000 евро. Ако имотът има нужда от ремонт, сумата пада значително и за 75 000 евро може да станете собственик на 3-стаен от 76 квадрата с две спални, всекидневна и нова баня.

 

За 180 000 евро се продават цели етажи от къщи в затворени нови комплекси в Аликанте с по три спални, две бани, кухня, хол и тераса. На разположение на собствениците е и басейн.

Тези квартали са на 10 минути път с градски автобус до центъра на Аликанте, рекламират брокерите в Испания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Почина обичаната от цяла България – Малина Петрова. Поклон!
Next: Тервел Пулев разплака Алекс Сърчаджиева: Излива реалната истина за майка им с Кубрат

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.