Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отличничка от университета работи като продавачка, не може да си намери работа като учител вече 3 години
  • Новини

Отличничка от университета работи като продавачка, не може да си намери работа като учител вече 3 години

Иван Димитров Пешев септември 17, 2023
stashsdhfggdhfghg.jpg

Интересът към учителската професия тази година е голям. Основната причина според директорите е увеличението на заплатите в образователната сфера.

Но заради наплива на учители все по-малко от тях успяват да се реализират на пазара на труда. В малките населени места пък няма желаещи. Пример от Благоевград, където в някои училища за едно място кандидатстват 30 души.

 

Евелина Стоименова е завършила „Английска филология“ с педагогическа квалификация, но в момента работи като продавач-консултант. Въпреки отличната диплома и голямото ѝ желание да преподава в училище вече 3 години не успява да се реализира по съответната специалност.

„Ходила съм минимум на 5 интервюта и не съм срещнала най-адекватните въпроси от самите директори на училищата. Мисля, че трябва да си обновят начина, по който подбират персонала“, коментира пред БНТ Евелина Стоименова.

 

Според нея и нейните колеги основният проблем при търсенето на работа е липсата на стаж, който директорите на училищата изискват при назначаването на нов преподавател.

„Какво се случва с младите хора, които току-що са завършили и го нямат този стаж? – Случва се това, което се случва с мен. Просто отпадат и съответно желанието им и мотивацията им наистина да се борят да стигнат до такова ниво, че да получат тази работа, просто е наистина минимален шансът. От 30 човека да речем в момента мисля, че 5-6 човека активно се занимават с това нещо“, допълни Евелина Стоименова.

 

Отиваме в благоевградското 8-мо училище, където има една обявена свободна позиция за учител по математика. За нея до този момент са кандидатствали 6 човека, но с приоритет ще бъдат тези, преминали практическо обучение в същото училище.

 

„От години ние сме базово училище на Югозападния университет „Неофит Рилски“. При равни условия взимаме кандидатите, които са били при нас на стаж и можем да гарантираме, че те са добре подготвени за изпълнение на педагогическите задължения“, заяви Сергей Биров, директор на 8 СУ „Арсени Костенцев“, Благоевград.

 

В Благоевградска област най-много са кандидатите за учители по физическо възпитание и спорт, като в 5-о училище за едно място се борят 30 души. Въпреки засиления интерес към учителската професия през последните години все по-трудно се намират преподаватели по биология.

 

„Пенсионирахме колежката по биология и здравно образование, задържах я една година с цел, ако все пак някъде в университетите открият учебна дисциплина „Биология и здравно образование“, съответно кандидатстващият специалист да се запише“, каза още Сергей Биров.

Според училищните директори откриването на нови педагогически специалности в университетите и броят на обучаващите се студенти в тях трябва задължително да бъдат съобразени с пазара на труда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гръм в рая: Борисов скочи на министър от кабинета Денков, смрази журналистка
Next: Известен футболист по спешност в болница, борят се за живота му

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.