Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Калина Крумова пред Мон Дьо: Слагам край на мълчанието, направих голяма грешка
  • Новини

Калина Крумова пред Мон Дьо: Слагам край на мълчанието, направих голяма грешка

Иван Димитров Пешев септември 18, 2023
dfghfgngnghnhgn.png

Доверчивостта, сляпото доверие в хората в доброто и случването на нещта, това е ахилесовата ми беда, каза Калина Крумова, преда Мон Дьо по Нова тв.

Влизах с кадифена ръкавица, там където трябваше да вляза с бутонтките. Това ми беше голямата грешка, разказа тя.

Тя загоори и за мъжа си Борислав Захариев – Боби Турбото.

Боби се вбесява от моята доверчивост и доброта, каза тя.

Спорим за битовизми. Думата, с която мога да го опиша е дъга. С него за първи път гледах падащи звезди.

 

Бившата депутатка Калина Крумова сподели с Мариан Станков Мон дьо новина, която за мнозина е изненадваща.

Реших да стана донор на яйцеклетки.

Знам какво ще предизвика тази новина, но съм готова с всичко, което ще предизвика това като коментари и реакции.

Заставам с името, историята и мотивите си, защото не само трябва да говорим по тази тема, но и това трябва да е честно.

Не е нужна да чакаме някой да си отиде от този свят за да даде шанс за живот. Това може да се направи и чрез донорство на генетичен материал.

 

В началото на годината замразих мои клетки, защото природата е абсолютно непредвидима.

Аз съм вече на 38 години и е хубаво човек да се застрахова.

Крумова подчерта, и че няма регистър на семействата, чакащи донорство, нито такъв за хора, които даряват. Всички, които са се сблъсквали с този проблем знаят, че на 500 км от България решението ги чака.

В други страни сурогатното майчинство е на почит и тези проблеми се решават.

Тя сподели, че има подкрепата от цялото си семейство, за това което е решила да прави и прави.

 

Онзи ден беше първият учебен ден. Всяка година средно една класна стая остава празна заради деца.

Трябва ли някое дете да е Филип, Явор или Ани?

Вече се страхуваме не от това, че ако караме пили може да ни вземат колата.

Що за мислене е това?, попита бившият депутат.

Всичко се корени във възпитанието на децата ни и личния пример.

Казваме: Не пресичай на червено, а го правим самите ние, оглеждайки се. Това не е ли лош пример, това се загнездва в съзнанието на детето и когато то порасне следва нашия модел.

Тази тема е изключително болезнена за обществото, което напоследък става все по-непримиримо към това, което се случва на пътя.

Тя заговори и за мъжа си Боби Турбото.

Той беше много притеснен. Имам страх от игли.

Синът ме накара да се чувствам горда майка. Реакцията му беше много подкрепяща.

Тя даде й съвет, на тези които ще я заклеймят.

Говори и за църквата. Не съм на висота да споря с църквата, но съм на висотата да се боря за живот. Когато дойде дете за кръщене не питате дали е сурогатна майка.

Тя заговори и за грешката си като депутат: Където трябваше да вляза в политиката, влязох с бутонките.

Клишето „Тя е хубавка, значи е глупавка е много разпространено“, припомни тя.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лъсна кошмарна схема на бандата с убития обирджия
Next: Почна се: България е блокирана от зърнарите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.