Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почна се: България е блокирана от зърнарите
  • Новини

Почна се: България е блокирана от зърнарите

Иван Димитров Пешев септември 18, 2023
dfshfdhfhfghgf.jpg

Земеделците блокираха пътя за София след село Ясен край Плевен, засне Булфото.

Протест на земеделските производители се провежда в цялата страна. Блокада има на повече от 40 важни пътни точки и гранични пунктове, утре ще се пренесе утре в София.

Къде и какво се случва?
Блокада на ГКПП „Дунав мост“

Земеделски производители организираха протест край ГКПП „Дунав мост“ при Русе, като блокираха със земеделски машини движението в района на граничния пункт. Участниците в недоволството, което е част от националния земеделски протест, издигнаха транспаранти с надписи „Системата ни убива!“.

„Ние работим на загуба. Около 80-90 % от производителите са на загуба, защото добивите на пшеница, слънчоглед и царевица са ниски, както и цените. В момента продаваме под себестойност“, каза Милен Коев, председател на Районния съюз на фермерите „Дунавско зърно“. По думите му украинската пшеница и слънчоглед могат да блокират пазара в България, тъй като у нас има много от тази продукция в складовете. „Това ще доведе до пълен крах на българското производство“, смята той.

Синан Вейсал, областен координатор за Русе на браншова камара „Плодове и зеленчуци“, каза, че секторът не е в добро състояние от много години и се бори за оцеляване.

Протестиращите обясниха, че имат пет искания. Част от тях са въвеждане отново на забраната за внос на слънчоглед, пшеница, царевица и рапица от Украйна, както и въвеждане на забрана за внос на нерафинирано олио, плодове и зеленчуци, мляко, месо, живи животни и мед. Милен Коев каза, че друго искане е изплащане към земеделските производители до 30 септември т.г. на пълния размер на компенсациите за повишените разходи за производство заради войната в Украйна и отпадане на тавана на помощта. Държавата да компенсира и земеделските производители със 100% пропаднали площи.
Земеделци блокираха Пловдивско на четири възлови места

В Пловдивска област земеделските производители протестират на четири възлови места. Първият пункт е на международния път Пловдив – Хасково в района на Първомай, вторият и третият са на пътя Пловдив – Карлово в района на селата Калояново и Труд. Четвъртият пункт е на Орта хан, на пътя Пловдив – Пазарджик, на кръговото за Цалапица и Стамболийски. Очаква се протестиращите и техниката да влязат в Пловдив през „Карловско шосе“ и да се насочат през бул. „България“ към „Пазарджишко шосе“, където при Орта хан ще се съберат. От там те ще тръгнат за София.

Освен зърнопроизводители, в протеста участваме животновъди, зеленчукопроизводители, оризопроизводители, производители на мед и пчелни продукти и други сектори от бранша. Протестиращите скандираха „оставка“, която искат от премиера Николай Денков. Те коментираха, че са лично обидени на министър-председателя за изказването му, че не преговаря с терористи.
Протест в района на Кресна

Земеделски производители и животновъди протестират в района на Кресна. Около 10:00 часа днес те се събраха на мирен протест в центъра на Кресна. Производителите затварят периодично движението по главен път Е-79. Има засилено полицейско присъствие в района.
Трактори и комбайни на Петолъчката

Земеделски производители от Югоизточна България блокираха със стотици трактори, комбайни и друга тежка техника кръговото кръстовище на пътния възел Петолъчката край Ямбол. На този етап не е ясно кога блокадата на Петолъчката ще бъде преустановена. Над 100 са земеделските машини от област Ямбол, към тях се присъединиха приблизително още толкова земеделци с тежка техника от Сливен, Бургас, Айтос и Карнобат. Протестът продължава, като периодично ще бъдат пропускани колони с автомобили.
Затвориха главния път София-Варна при п. в. „Боаза“

Земеделски производители от Ловешка област се включиха в общонационалния протест за спасяване на българското земеделие. Протестиращите затвориха главния път София – Варна при кръговото кръстовище в края на автомагистрала „Хемус“ при п. в. „Боаза“ в района на село Брестница. Те дойдоха със земеделска техника и леки автомобили. Вече се образуват колони от автомобили в двете посоки.

„Все още не бяхме ожънали слънчогледа, когато се заговори, че забраната ще бъде вдигната, търговците спряха да купуват или свалиха цената. Първият събран слънчоглед реализирахме на цена от 790 лева на тон, в момента цена над 700 лева няма. Предполагам, че ще я свалят още. При среден добив от 200-250 кг от декар говорим за приход от 140 лева от декар, като само рентите ни са 60 лева на декар в нашия регион. Ние сме в средата на страната, далеч сме от пристанища и бази, нямаме наблизо преработватели. Имаме транспортни разходи от 60-70 лева на тон“, каза БТА Цанка Начева, председател на Сдружение на зърнопроизводителите – Ловеч. По думите ѝ към исканията им се присъединяват и животновъдите.
Блокада и на Видин

Земеделските производители протестират в момента във Видин. Те блокираха пътя за Дунав мост-2 и в двете посоки. Около 100-150 машини и представители от различни браншове на земеделието – растениевъдство, животновъдство, пчеларство и други се намират на пътното платно.

„Нашите основни искания са пет, но най-важното от тях е преразглеждане на оттеглянето на забраната за внос не само на украинско зърно, но също така и на плодове и зеленчуци“, обясни целта на протеста за БТА Жечко Андрейнски, председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите. Той допълни, че на този етап не разглеждат искания за оставки, защото смятат, че е необходимо да има правителство и искат да водят диалог.

Протестиращите държат табели с надпис „Искаме държавна политика, а не държавно безхаберие“, „Да спрем разрухата в българското земеделие“, „Без фермери няма прехрана“ и др.
Лозарите до зърнарите в Бургас

Протестът на зърнопроизводителите от Бургаска област срещу вноса на украинско зърно беше подкрепен от лозари, пчелари, производители на плодове е зеленчуци. Те искат държавна подкрепа за сектора.

„Ние сме трактористи не терористи. Всеки ни брои колите, но никой не изчислява колко средства сме вложили“, коментираха протестиращите.

Движението по пътя Бургас – Варна беше пренасочено още след Поморие и до напрежение на пътя и изчакващи автомобили не се стигна.

Continue Reading

Previous: Калина Крумова пред Мон Дьо: Слагам край на мълчанието, направих голяма грешка
Next: Вижте кога ще се пенсионирате според датата на раждане ТАБЛИЦА

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Соня Колтуклиева се влоши внезапно! Лекарите ще…
  • Стана ясно кой e охранителят, който блъсна Соня Колтуклиева! Изобщо не е случаен човек!
  • Костадин Костадинов е изпаднал в материално затруднение, заради дело срещу него.
  • Отиде си дългогодишна говорителка на новините на Нова телевизия
  • Европейският парламент отправи пряка критика към Румен Радев и към политиката на българското правителство спрямо Русия
  • Бойко Борисов призова за оставка след скандалната случка със Соня Колтуклиева и шефката на парламента
  • Соня Колтуклиева съди НСО за 200 000 евро
  • Бистришката Ванга видя бъдещето на Радев и новия парламент и каза..
  • Казват, че съвременното пиле може да лекува възпалено гърло и дистрофия
  • Ползите от розмарина за възрастните хора: природен съюзник за здравословно остаряване

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.