Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тлъста глоба за всеки собственик на апартамент, който не направи това
  • Новини

Тлъста глоба за всеки собственик на апартамент, който не направи това

Иван Димитров Пешев септември 18, 2023
dsfhfhfghdfghtrt.png

Собствениците в жилищни сгради вече трябва да подават декларация по образец, за да бъдат вписани в книгата на етажната собственост, иначе рискуват глоба. Това решиха депутатите на второ четене, заедно с множество други промени в Закона за управление на етажната собственост.

Приемането на поправките е част от пакета закони, които парламентът трябва да одобри, за да получи страната евросредства по Националния план за възстановяване и устойчивост.

В декларацията трябва да са описани членовете на домакинствата, обитателите и домашните любимци. За това се полага 15-дневен срок, считано от придобиване правото на собственост или ползване, в противен случай се предвижда глоба от 50 до 250 лв.

Същото се отнася и до наемателите. Такова задължение съществува и сега, но в закона не се предвижда вписването да става със специална декларация. Образец на документа, както и на книгата на етажната собственост, ще бъде утвърден от регионалния министър.

Собствениците в вече ще са длъжни да участват във вземането на решения от общото събрание на етажната собственост – лично или чрез пълномощник.

Както БЛИЦ съобщи, съществена промяна беше намаляването на нужния кворум, за да се проведе събранието. Досега, за да бъде законно, трябваше да присъстват най-малко 67 на сто от собствениците – лично или чрез представител. Сега се намаляват на 51 на сто.

Когато събранието не може да се проведе в уречения час поради липса на кворум, то може да се отложи с един час, след което да се проведе законно с участието на 26 на сто от собствениците. Преди в същата хипотеза се изискваше да присъстват поне 33 на сто.

Предвиден е и случаят, при който един от собствениците – човек или фирма, притежава повече от 51 процента от сградата. Тогава, за да се проведе събранието, трябва да участват най-малко 75 на сто от собствениците.

Улеснява се взимането на решения от събранието за основно обновяване, основен ремонт или усвояване на средства от ЕС, държавния или общинския бюджет. Нужното мнозинство се намалява от 67 на сто на 51 на сто.

Депутатите дори добавиха към закона възможността събранието да одобри изграждането на зарядни точки за електрически превозни средства – с 50 на сто мнозинство. Също толкова ще бъде необходимо за избор на управител, включително и професионален управител – търговец, пише „Сега“.

Новост е възможността общото събрание да се провежда в смесен режим – някои да присъстват лично, а други онлайн чрез видео връзка. Урежда се и неприсъственото гласуване – чрез саморъчно подписана декларация, пусната до управителя в 7-дневен срок от провеждането на събранието.

Регионалното министерство ще трябва да поддържа регистър на професионалните управители – търговци. Законът подробно урежда изискванията, на които трябва да отговарят професионалистите, за да бъдат вписани в регистъра. Ако някой работи като такъв, без да е регистриран, се наказва със санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1500 до 2000 лв.

Същото наказание ще се отнася и за професионален управител, който по някаква причина е заличен от регистъра, но продължава да упражнява същата дейност. Глоба е предвидена и ако такъв управител не изпълнява задълженията си спрямо етажната собственост – от 1000 до 2000 лв.

Управителят трябва да представя ежемесечен отчет за приходите и разходите на етажната собственост. Той трябва да бъде окачен на видно и общодостъпно място на входа на сградата. Всеки собственик или наемател също ще може да си поиска такъв отчет – на хартия или на електронна поща. Той трябва да бъде по образец на регионалния министър.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Един поглед към ръцете на човек е достатъчен, за да прочете характера му като отворена книга
Next: Георги Стоянов е в неизвестност. Майка му го издирва под дърво и камък

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.