Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такова чудо в Санданско не се е случвало с години, лозарите си скубят косите
  • Новини

Такова чудо в Санданско не се е случвало с години, лозарите си скубят косите

Иван Димитров Пешев септември 19, 2023
adfhfgdhfghrthtr.png

Гроздето от сортовете мерло и каберне в община Сандански се продава на цени от 1.20 лева и 2.00 лева за болгар, твърдят запознати. При изкупуване на голямо количество цената на червените сортове може да падне до 1.00 лв.

Тази година почти всеки втори лозар е категоричен, че не може да напълни дори бъчвите в дома си, тъй като годината се очертава да е една от най-слабите, пише struma.bg.

За първи път в лозарските села Хърсово, Катунци, Виногради, Враня и Петрово има стопани, които не набраха и по килограм грозде. Причината според агронома Иван Велков е дъждовната пролет, когато някои от лозарите не спазиха сроковете за пръскане навреме и това доведе до увреждане на лозята. Най-тежка е картината с белите сортове болгар и сандански мискет, сподели Велков.

В Катунския район лозето около 60 процента е увредено. В Сандански почти е събрано вече мерлото и кабернето, вчера тук-там имаше гроздоберачи, които приключваха с прибирането на реколтата.

В лозовия масив на семейство Кисови активно в кампанията се включи и малкият Любо, който зорко пазеше касетките с грозде. Семейството е доволно от реколтата.

„Ще успеем да напълним бидоните. Всичко е за лична консумация, не продаваме”, каза бащата на Любо – Георги. Майката Ани също се включи активно в беритбата и сортирането на гроздето.

Пенсионираният пожарникар Красимир Иванов пък сподели, че от 5 декара болгар е събрал едва 150 кг.

„Това е количество за едната бъчва, другите 15 ще останат празни. Няма да купувам, защото цената е твърде висока – 2.00 лв. за килограм. Могат и да ми смъкнат колегите, но и на 1.80 лв. ми е висока цената. Тази година ще купуваме домашна ракия и вино.

Колко може да изпие едно семейство – като си правя сметка, по 50 литра домашна ракия за година ни стигат, а вино, ако трябва да купя, ще е стотина литра. Или по груби изчисления, за ракия и вино ще дам около 1000 лева. Поносимо е за семейството ми, тъй като аз и синът ми пием по една ракия вечер, а съпругата ми предпочита червено вино”, разказа Красимир.

Ангел Иванов, който бе на лозовия масив в м. Подината в Сандански с дъщеря си, зетя и внучките, заяви:

„Пазарил съм всичкото количество на цена от 1.00 лв. на килограм за сортовете „Мерло” и „Мелник”. Цената за мен е изгодна. Хората идват тук, взимат, товарят и плащат на място. Тази година няма да пълня бидоните, защото останах сам, аз не консумирам алкохол. Ще продам всичкото количество”, каза Ангел. От декар той е прибрал по около 700 килограма грозде.

Санданчани коментират, че миналата година са добили почти два пъти повече грозде в сравнение с настоящата година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дара и Мария Илиева си мислеха, че се обръщат на 74 годишен мъж, а всъщност на сцената се появи
Next: Уникална къща събира погледите на българи и чужденци във Варна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.