Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Уникална къща събира погледите на българи и чужденци във Варна
  • Новини

Уникална къща събира погледите на българи и чужденци във Варна

Иван Димитров Пешев септември 19, 2023
gdfsghfghddfghghfgh.png

Уникална къща с миди и рапани привлича погледите на българи и чужденци във Варна. Къщата е покрита с черупки от най-различни миди.

 

На стената са изобразени Исус Христос и Богородица и Иисус.

„Никога не знаеш на какво ще се натъкнеш, докато обикаляш из уличките“, пише чужденецът, който е качил снимките. Имам късмета да живея срещу тази къща и да ѝ се наслаждавам всеки ден! Много труд и огромно желание са вложени в това красиво творение!“, обяснява варненец в социалната мрежа.

От коментарите става ясно и кое е мястото, на което се намира красивата къща. Всеки, който иска да я види, може да го направи на ул. „Никола Чернишевски“ в квартал „Трошево“, в район „Младост“.

А ето и нейната история:

В истинско произведение на изкуството е превърнал фасадата на дома си Делян Витанов от Варна. Той е декорирал къщатата си с хиляди миди и рапани. Направата на паната е отнела две години. В начинанието помагали всички в семейство.

Идеята за разкрасяването на къщата възникнала спонтанно. Най-трудно било събирането на хилядите мидени черупки и рапани, почистването и сортирането им по големина. В това начинание участвало цялото семейство. Така ден след ден с много труд и търпение Делян Витанов успял да преобрази фасадата на къщата си.

На една от външните стени е изобразена Богородица. Паното е изработено заради едно от децата на семейство Витанови – Тереза.

„Претърпя много тежка операция. И си бях обещал да купя голяма икона и да я осветя в нейна чест, но не можах да си го позволя. Реших сам да си направя“, казва Витанов пред БНТ.

С миди и рапани са украсени електромерът, кабелите, дори водосточната тръба. А на стената към вътрешния двор Делян е нарисувал образите на Левски, Ботев, Раковски и Вазов.

„Ботев и Левски съм ги рисувал, за да видят децата и да помнят, че е имало преди нас хора, които са мислили за тази държава, за нашата България“, посочи той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такова чудо в Санданско не се е случвало с години, лозарите си скубят косите
Next: Хиляди домакинства в България изтръпнаха: Задава се голяма промяна с водомерите и топломерите

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.