Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Денков и Василев с големи новини след срещата със земеделците, спират ли протестите
  • Новини

Денков и Василев с големи новини след срещата със земеделците, спират ли протестите

Иван Димитров Пешев септември 19, 2023
shfdgjgjhgjhgjhg.png

Искам да благодаря на всички, които се включиха в тази среща. Това е начинът да търсим решение на проблемите, които са тежки, натрупани в годините и понякога нямат решение. Това заяви премиерът акад. Николай Денков след среща със земеделци в Министерски съвет.

Ето какво допълни той:

„Дискусията беше оживена и на моменти напрегната, но се обединихме около това, че или можем да предложим решение или как ще го търсим във възможно най-кратки срокове.

Първо, по отношение на слънчогледа, след малко ми предстои разговор с премиера на Украйна, в който ще обясня, че сме обсъдили, че ще има квота за България и ще бъде разрешена за внос едва след като ние сме уточнили колко е голяма и за какво става дума.

По отношение на останалите продукти, водят се преговори между ЕК и Украйна за това може ли да се включат и други продукти, както са посочени в точка 1 от исканията на протестиращите. Ако не бъдат включени, ще преговаряме с Украйна за тях.

За качеството – не са установени проблеми с качеството за внасянето на продукти от Украйна и при най-малки индикации за нарушения ще бъдат върнати.

До 30 септември ще бъдат изплатени средствата, които са поставени по изискване.

Земеделското министерство ще съкрати срока за подаване на заявки и отговаряме на искането от протестиращите. След събиране на всички заявки могат да се изчислят сумите. Плащанията могат да бъдат направени максимално бързо.

По отношение на четвъртата точка, там е необходимо да се направи консултация с ЕК и очакваме утре ЗМ да подготви документ, който да изпрати в МФ и да се задейства процедура.“

Министър-председателят подчерта, че до 30 септември ще бъдат изплатени всички субсидии, дължими на земеделските производители.

Асен Василев също коментира ситуацията.

„Вносът на слънчоглед ще бъде разрешен, когато има ясни количества, договорени между земеделците и преработвателната промишленост, за да не спре производството на олио. Бюджетните постъпления няма да бъдат ощетени. Това ще ги гарантира. Що се отнася до другите точки – втората е помощта за земеделците в Украйна. 150 милиона бяха отпуснати с постановление на МС, а другите 160 милиона ще са пуснати утре“, каза той.

„Що се отнася до исканията по допълнителна помощ – трябва да бъдат остойностени. От тук нататък в сектор земеделие остава много работа, защото има грешно структуриране на субсидиите и много несвършена работа по цялата верига.

С министър Вътев преди около месец и половина започнахме проверка по веригата за мляко, задвижили сме още няколко неща, но тези решения трябва да се вземат на база реална информация, а не догадки.

Друг ангажимент, който поехме е Агенция митници да публикува обемът на внос и износ на зърнените култури, така че да е ясно на какви цени се изнася и внася зърно, за да не се появява спекула в сектора и да е ясно на какви цени се реализира продукцията, съответно земеделците ни да са наясно“, обясни още финансовият министър.

Единият от представителите на земеделците заяви, че ще бъде ясно дали протестите ще продължат, след като излязат и запознаят останалите с това, което се е изговорило на срещата в Министерски съвет.

По-рано днес министърът на земеделието и храните Кирил Вътев отиде при протестиращите край Долни Богров, където те са струпали тежка земеделска техника.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Роксана се изказа много критично за Гласът на България след като никой не се обърна на брат ѝ
Next: Чрез измама пенсионер си присвои 25 000 лева, разследват го

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.