Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преподобна Стойна лекува със силата на Св. Георги в мистериозно място край Мелник
  • Новини

Преподобна Стойна лекува със силата на Св. Георги в мистериозно място край Мелник

Иван Димитров Пешев септември 20, 2023
preodqowdkasdas.png

Преподобна Стойна сама казвала, че в Златолист лекува със силата на свети Георги, който много пъти й се явявал на сън и я смятал за своя духовна сестра.

Пророчицата е живяла само 50 г., повечето от тях са прекарани в Златолист. Смятана е за една от най-чистите духовно личности в нашата история. Ванга е обявена за нейна наследница и много често казва, че Преподобна Стойна е три пъти по-силна от нея. Ванга често праща хора, дошли да молят помощ при нея, в Златолист, в черквата „Свети Георги“, където се случват и чудесата на Преподобна Стойна.

Христос

Самото място около черквата „Св. Георги“ кара хората да се почувстват сякаш са в друго измерение и че общуват със света на отвъдното. Външно черквата изглежда невзрачна – малка, схлупена, паянтова. Но това е само привидно. Строили са я така, че отвън да не е по-висока от човек, качен на кон, както са били изискванията за православните храмове в Османската империя. Черквата е вкопана дълбоко в земята. Отдолу е храм, отгоре на втория етаж е манастир – там има няколко малки стаички, в една от тях е живяла Преподобна Стойна.

В черквата в средата под купола има мраморен камък с двуглав орел – символът на Цариградската патриаршия, под чиято юрисдикция е построена черквата и й е била подчинена до 1900 г. Мястото е с невероятна енергия. Много от посетителите не издържат и не могат да се задържат на камъка. Поверието гласи, че всеки трябва да стъпи на камъка и да се вгледа в иконата на Исус Христос. Там някои получават видения, други – пречистване на душата, трети – възможност да се излекуват, и т.н. Любопитно е, че оригиналната плоча от едно време е открадната и чак през 80-те години на ХХ век е подменена. Но това няма значение, защото самото място е това, от което блика енергията, твърдят вярващите.

Казват, че самата Преподобна Стойна, когато е стъпвала на плочата и се е молила, е левитирала и сякаш се е издигала над земята.

Болест

Стойна Димитрова е родена на 9 септември 1883 г. в село Хазнатар (от хазна на турски), Серска област. Когато била на седем години, тя се разболяла от едра шарка и ослепяла. Казвала, че докато била болна, свети Георги започнал да я навестявал в съня и й заръчал да отиде в село Долна Сушица, сегашното Златолист. Твърди се, че когато била на 16, в съня й пак се явява свети Георги, който й заръчал да копае в двора на къщата си в Хазнатар, където ще намери икона и кандило. На това място съседите й построяват параклис, в който тя живее до Междусъюзническата война.

През 1913 г. родното й село е опожарено, а семейството й е принудено да се изсели в териториите на днешна България. Роднините й преминават през Златолист, където Стойна настоява да остане. Роднините й я оставят в черквата „Св. Георги” и заминават към вътрешността, а тя заживява в малката стаичка на втория етаж чак до смъртта си на 22 февруари 1933 г.

Скоро след като тя се установява в черквата, започват чудесата. Самата Стойна се грижи за храма – чисти го, поддържа, ремонтира и по нищо не личи, че е сляпа. Понякога й помагат момичета от селото.

Медиум

Преподобна Стойна е била необикновено силен медиум, ясновидка и лечителка, която е помагала на много хора с различни проблеми, но никога не се е изтъквала като някаква необикновена личност. Винаги е настоявала, че тя само предава думите на свети Георги. Водила е праведен живот по строгите църковни канони, никога не е имала плътска близост. Била е морално извисена, за нея лъжата, кражбата и прелюбодейството са били сериозни грехове. Макар и сляпа, е познавала всички, които идвали при нея. Целия си живот в Златолист прекарала като аскет – рядко се хранела, приемала само вода, хляб и плодове, никога месо.

Легендата гласи, че пророчицата говорела с иконите на светците в черквата и изпадала в много силни състояния на транс, подобни на смърт. Тя предупреждавала, че ще изглежда като мъртва, но да внимават и да не я погребват. Тези състояния продължавали по няколко дена. Била предрекла войните и много други големи катаклизми, но най-силна била в общуването с обикновения народ и личните предсказания или изцеления.

Категорично е отказвала да й се плаща, а хората й оставяли дарове, давали й пари. Тя пък ги е предавала на сиромаси или на самата черква, една част е предоставяна и на хората от Златолист като помощ за селото. Превърнала се във всенародна любимка, местните хора още приживе я наричат преподобна – на крачка от светица, а след смъртта й това постепенно става част от името й.

Яворът е на 13 века

В двора на черквата „Свети Георги“ в Златолист има стар чинар. Смята се, че енергията извира от това яворово дърво. Близо до него е гробът на Стойна. Предполага се, че яворът е на повече от 1300 години.

Според поверието той е много силен енергийно, ако се докоснеш до него, предпазва от уроки, дава сили да се излекуват различни болки.

Гробът на Стойна се смята за много силно енергийно място.

 Гробът на Стойна се смята за много силно енергийно място.

В днешно време на дървото има люлка. Традиционно се предполага, че която жена седне на нея и се залюлее, ще си излекува безплодието. Някои записват желанията си и ги пъхат в кората на явора, други си взимат от падналата кора на дървото.

1300-годишният явор

 1300-годишният явор

Поверието обаче гласи, че не трябва да се чупи от кората на самото дърво, а да се вземе само и единствено от вече падналата, защото иначе ефектът може да е обратен.

Кичат одаята със снимки за здраве

Стаичката на втория етаж в черквата „Свети Георги” в Златолист, където е живяла Преподобна Стойна, е запазена в автентичен вид.

В черквата на много места има портрети на Преподобната.

 В черквата на много места има портрети на Преподобната.

Вътре се влиза с чехли или по чорапи, но се смята за лоша поличба човек да е там с обувки. Смята се, че всеки трябва да остави по нещо от себе си за здраве в тази малка одая. Таванът й е окичен със снимки и поверието е, че чийто портрет е закачен там, ще се радва на завидно здраве. На масичка в стаята има много тетрадки, в които посетители са записали желанията си за здраве и изцеление.

Името на селото идва от тютюна

Макар поверието да гласи, че в Златолист е идвал самият свети Георги и където е стъпвал конят му, там е поникнала златна трева, името на селото идва от тютюна – златен лист. (Освен край Сандански село с такова име има и край Кърджали.)

Селото на Преподобна Стойна е на юг от Мелник. На него е кръстен и хълмът Златолист (Zlatolist Hill), разположен на полуостров Тринити (Света Троица) в Антарктида. До 1951 г. името на селото е Долна Сушица или Суха Сушица. Тук са открити находки още от древността. За пръв път името на Долна Сушица е споменато в османски данъчни регистри от 1611 г. До началото на ХХ век селото е известно с рудодобива си на желязо. Местните са се славели като майстори на обръчи за каци и бурета. Занимавали са се и със земеделие.

В Антарктида има хълм Златолист.

 В Антарктида има хълм Златолист.

Черквата „Свети Георги“ е построена през 1857 г. Точно три десетилетия по късно е построена и другата черква в селото – „Света Петка“. От 1900 г. Долна Сушица преминава под върховенството на Българската екзархия. Черквата „Свети Георги“ е изографисана през 1876 г. от Теофил Минов – така пише в официалните архиви, но тогава бъдещият зограф е само на 11 г. и се предполага, че в начинанието е участвал с много повече труд по-големият му брат Марко, както и вече утвърденият Милош Яковлев. Стенописите са изключително любопитни. Сред тях е рисунка на гола жена, твърде нехарактерно за жанра. Има и рисунки на Страшния съд, на ада, в една от тях дяволът държи арбалет, на друга пак дяволът е впрегнал човек в каруца и го налага, на трета светец пък е с глава на кон, също нехарактерно за жанра.

Рисунка на дявола в черквата.

 Рисунка на дявола в черквата.

Има извор и стара чешма, като се смята, че задължително човек трябва да пие от водата за здраве. Селото е известно и с виното си. Всяка година на 6 май има събор с курбан.

В Златолист е роден Стоян Граматик – прочут български просветен деятел, починал през 1900 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Страшен екшън в Стара Загора, пристига специализирания отряд
Next: Действал ли е правомерно полицаят, застрелял младеж в София

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.