Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Денков най-сетне направи това, което цяла България чакаше
  • Новини

Денков най-сетне направи това, което цяла България чакаше

Иван Димитров Пешев септември 20, 2023
dqwgasdgdfgfdg.png

Няма победени, няма отстъпили, всички печелят. Около това се обединихме с хората, които участваха в срещата.

Това каза премиерът акад. Николай Денков на брифинг в Министерски съвет във връзка с подписването на меморандум със земеделските производители.

Той увери, че напрежението е потушено.

„Потушихме напрежението, което вълнува хората днес, но има изключително много проблеми, които престои да се решат и продължаваме да ги решаваме заедно“, заяви Денков.

Министърът на земеделието Кирил Вътев благодари на всички участвали в преговорите за изключително конструктивния диалог. Той увери, че се работи в интерес на българските граждани

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов каза от своя страна: „Надявам се, че всички мерки, които предприехме във всички браншове, да дадат своя резултат

Производителите потвърдиха, че се прибират по родните си места и ще продължат да се занимават с това, от което разбират – да се занимават със земеделие.

„Меморандумът влиза в действие от днес. Всичко, което включихме в него, освен че съответства на голяма част от искания на протестиращите, съответства на 100% на приоритетите и основните задачи на нашето правителство. Всички средства, които бяха отпуснати, са средства, които се полагат на земеделците.

Търсехме как да ускорим процесите, така че да ги получат по-рано, в пълен размер. Няма никакво отстъпление, има само ускоряване, подреждане и по-добра организация на работата“, обясни Денков.

„Всичко, което сме подписали, съответства на споразумението, подписано между Украйна и ЕС“, допълни той.

„Използвам случая да се извиня на всички хора, които работят в земеделския сектор, затова че без да искам ги обидих за това, че използвах думата „терористи“. Не беше насочена към тях. Тя беше насочена към хората, които отказаха да дойдат на отправената от мен покана“, каза още Денков.

Той подчерта, че етапът на напрежение между производители и правителство и разменяне на реплики през медиите е приключил.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тя беше невероятна спортистка. Нека почива в мир, дойде като гръм от ясно небе
Next: Космически цени: Ето колко струва лъскаво имение до София

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.