Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Космически цени: Ето колко струва лъскаво имение до София
  • Новини

Космически цени: Ето колко струва лъскаво имение до София

Иван Димитров Пешев септември 20, 2023
fgdhgjgfjhgjhg.png

Пандемията подтикна хората да бъдат възможно най-близо до природата, поради което немалко столичани започнаха да търсят къща или апартамент със собствен двор в покрайнините на града.

Най-предпочитаните райони за живеене в къща с двор си остават Бояна, Драгалевци, Симеоново, в.з. Малинова долина, Горна баня, Бистрица, Панчарево и Лозен. В тези райони предложенията за къща стартират от 300 000 евро до имения за осемцифрени суми.

Това съобщи мениджърът продажби в Arco Real Estate Цветелин Иванов пред Pariteni.bg. По думите му, тенденцията показва, че най-предпочитани са т.нар. “южни райони”, макар и това понятие да става все по-обширно.

„Именно там обаче се забелязва най-голямо търсене на апартаменти и къщи тип “ново строителство”. Днес за “южен район” можем да определим тези от центъра на града до полите на Витоша, както и всички граничещи и близки до Южна тангента, от село Лозен и Панчарево, чак до Горна Баня и Овча Купел.

Някои от тези райони са подходящи за нискоетажно строителство на къщи и комплекси от къщи, а други са в по-силно урбанизирани зони, до главни пътни артерии, като бул. “Черни връх”, и са подходящи за високоетажни сгради с над 20 етажа и стотици жилищни единици в тях“, казва Иванов..

„Ако вземем предвид първото шестмесечие на 2023 година, сравнено със същия период за предходната година, забелязваме спад на броя реализирани сделки у нас.

Основна причина за това е промяната в поведението на купувачите, които вече проявяват повече търпение и търсят възможно най-добрата сделка за тях, дори и да се наложи да изчакат малко повече, преди да я сключат.

Само за сравнение, през 2022 година забелязвахме съвсем различно, дори по-истерично поведение сред купувачите, които, притеснени от инфлацията и ежедневното покачване на цените на имотите, искаха да влязат в сделка възможно най-бързо.

Днес ситуацията е по-различна, а на пазара се забелязва повече разум и не се търси покупка “на всяка цена”. Благодарение на това, в голям процент от случаите дори се стига до понижаване на исканата цена на имота в региона между 2 и 7 процента – нещо, което не се наблюдаваше като тенденция през 2022 година“, казва още мениджърът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Денков най-сетне направи това, което цяла България чакаше
Next: Най-дълголетната аптекарка у нас даде важни съвети и невероятни рецепти!

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.