Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-дълголетната аптекарка у нас даде важни съвети и невероятни рецепти!
  • Новини

Най-дълголетната аптекарка у нас даде важни съвети и невероятни рецепти!

Иван Димитров Пешев септември 20, 2023
tsdgdfghfdhfhgf.png

Катя Иванова от Джулюница е най-дълголетната аптекарка у нас. 76-годишната фармацевтка от 55 години практикува професията си, а 40 от тях е посветила на билколечението. Знае над 130 рецепти за всякакви заболявания, а за направата им ползва над 3000 целебни билки.

В Горна Оряховица, където от дълги години живее, няма човек, който да не я познава и да не е търсил съвет от нея. В града специално за да искат помощ от нея, пристигат ежедневно хора от всички краища на страната.

Повечето билки в аптеката си ги събира сама. Рецептите ѝ помагат за най-различни болести – бъбречни, нервни, на сърцето, гастроентерологични, кожни и гинекологични и много други. За да обогатява постоянно познанията си по фитотерапия – лечение с растения, аптекарката и до днес не спира да чете специализирана литература.

Освен това постоянно контактува с народни лечители и учени от Колумбия, Русия, Румъния, Чехия, Сърбия и Македония, работещи в областта на билколечението.

„Това е строга наука и са верни думите, че за всяка болка има билка. Разбира се, при по-сериозните заболявания лечебните свойства на растенията не могат да заменят лекарите. И все пак действието им може да е изключително благоприятно и да подпомогне основната терапия.

Като фармацевт познавам и лекарствата и се случва да правя билкови рецепти въз основа на рецептите, които лекарите изписват“, обяснява Катя. Тя призовава хората да уважават природните церове и да си ги набавят сами. Най-дълголетната аптекарка споделя, че в момента се намираме в периода на кестените и трябва да се възползваме от тях.

„Напълнете буркан с кестенови плодове и залейте догоре с по-силна ракия. Затворете го и разклащайте ежедневно 10-15 дни. С получения кестенов спирт мажете тялото, където ви боли – 1-2 пъти дневно с лек масаж. Става за мускули, стави, шипове.

Носете по 4-5 кестена с вас – в чанта, в джобове. Поставете в ъглите на възглавницата, на която спите. Подменяйте ги всяка година. Ще се убедите в лечебното им действие! То e нервноуспокояващо, болкоуспокояващо, силно енергийно! Кестеновите капсули ще ви помогнат при разширени вени и хемороиди“, обяснява Катя.

Билкарката споделя, че котешка стъпка, равнец, глухарче, невен и черен оман са съставките, които помагат за премахване на злокачествените тумори. Котешкият нокът пък, който е перуанска билка, е най-силното противовирусно растение, категорична е тя.

За всички хора с нарушена обмяна, задържане на течности и отоци, болки в ставите, кисти, диабет Катя препоръчва да се пие глухарче, което мнозина смятат за плевел, но всъщност е сред най-лечебните растения, виреещи у нас.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Космически цени: Ето колко струва лъскаво имение до София
Next: Изгонената от Фермата Цветина разкри истината за припадъка

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.