Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Един мъж се върна от Лондон с думите: Продадох най-хубавите години от живота си за пари
  • Новини

Един мъж се върна от Лондон с думите: Продадох най-хубавите години от живота си за пари

Иван Димитров Пешев септември 21, 2023
edsdsgsdfhgdfhfgh.png

„Затова казвам на всички, които сега тръгват на гурбет, да се замислят къде отиват и струва ли си…“

Това е една от многото емигрантски истории през последните 25 години за българи, работещи в чужбина, притиснати от икономическата нужда и пристигнали в Англия да търсят препитание за себе си и за семейството си.

Кирил Стоянов е много колоритна личност, заминал за Великобритания преди почти 13 години.

С него за известен период е била съпругата и сина му, а там се раждат и двете им по-малки дъщери. 3 години старозагорецът е чиракувал при англичанин – майстор в построяването на покриви и от него нашенецът взема занаят. За себе си той разказва пред репортер на Нова ТВ, както от строежа, на който работи, така и в „домашна“ обстановка – т.е. в квартирата му в Лондон.

„Предпочитам да работя с българи, не че и ние сме лесни, ама поне си знаем номерата. Когато съм тук само работя, в Англия и почивката не ми е сладка. Почивам си, когато се прибирам в България. За англичаните сме втора ръка хора, не им вярвам. Обръщат ти внимание, докато си им полезен, когато нямат вече нужда от теб, те забравят“ – разказва с леко крива усмивка Кирил Стоянов.

Там сега са и брат му с децата си, който определя Кирил като истински патриот, поставил страната си над семейството, нещо, което той самият признава, че не би направил.

След като попитал сина си кой е Левски, Ботев и той не могъл да му отговори, а дъщерите му започнали да си говорят на английски, докато си играят вкъщи, Кирил решил, че те с майка им трябва да се върнат в България. Останал сам в чуждата държава и продължил да работи.

Кирил демонстрира и коментира пред камерата своите татуировки. На дясното му рамо е хан Крум с надпис отдолу „Законова България“. „Той трябва да е отново в България, да внесе ред и закони, за да се върнем там и ние от чужбина.“

За татуираната на гърдите му Райна Княгиня, Стоянов казва, че тя е имала много повече кураж и затова за нейния лик той е избрал най-чистата част от човека според него – гърдите. Вляво е татуиран Левски с въпроса: „Народе???“, а за вълка на лявото си рамо Кирил обобщава: „Това е българинът – хем куче, хем мастия, но когато трябва да оцелява е вълк!“

В крайна сметка старозагорецът е взел своето решение да каже „чао“ на Англия и да се върне в България. Екипът го заснема в бус, боядисан в цветовете на българския трибагреник, на предното стъкло са залепени флагчета на „Берое“ и отново националното знаме.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжна новина. Отиде си много известен българин и любимец на Тато
Next: 90-годишна изселничка със сълзи се върна в Родопите и каза нещо трогателно

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.