Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна вест: Българският спорт загуби още едно голямо име
  • Новини

Тъжна вест: Българският спорт загуби още едно голямо име

Иван Димитров Пешев септември 21, 2023
dfghfgjfghjhgjhg.png

Почина една от най-големите легенди в женския ни волейбол – Мая Стоева. Българската федерация по волейбол с огромно прискърбие съобщи, че днес тя си отиде от този свят.

Легендарната състезателка на ЦСКА и националния ни отбор е родена на 7 май 1955 година в София. Тя е четирикратна шампионка с „червените“. Носителка е на КЕШ през 1979 и 1984 година, и на КНК през 1982 г.

С националния отбор е европейска шампионка и бронзова медалистка от Летните олимпийски игри в Москва 1980.

Славният ѝ път във волейбола започва с обединението на Септември и ЦСКА, когато минава под вещото треньорско ръководство на семейство Фанка и Райчо Шаханови.

След впечатлянаща кариера в българското първенство и екипа на ЦСКА, заминава за Италия заедно с Верка Стоянова, където три години играе за Реджо Калабрия.

Работила е като треньор в Италия, Франция и в България.

Една от най-близките й приятелки Цветана Божурина публикува тяхна обща снимка във „Фейсбук“ и написа: „Прекрасна моя Мая, това е последната ни прегръдка! Но ти ще си завинаги в сърцата ни! В моето и в тези на безбройните ти истински приятели по целия свят! Почивай в мир!“.

Двете легенди години наред играеха рамо до рамо в ЦСКА и в националния отбор.

Опелото ще се състои на 25.09.2023 г. (понеделник) от 11:30 часа, в храм „Света София“.

БФВ и БЛИЦ изказват съболезнования на всички близки, роднини и приятели на Мая Стоева! Светла й памет!

Припомняме, че преди повече от месец загубихме още едно голямо спортно име – баскетболната легенда Атанас Голомеев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Младеж се удави в Слънчев бряг
Next: Борисов отвърна на тежките думи на Радев, поднесе огромна изненада с кмета на София

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.