Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родопите загубиха завинаги голямо име
  • Новини

Родопите загубиха завинаги голямо име

Иван Димитров Пешев септември 22, 2023
gdfhgjgfjhgjhg.png

Родопите загубиха завинаги Петър Беров. Той бе години наред директор на к.к. „Пампорово“. Заради тежката загуба се отменя честването на юбилея „90 години курортен комплекс Пампорово“ за началото на зимния сезон.

Организаторите са съпричастни с опечалените близки на починалия бивш директор на дружеството г-н Петър Беров, казват от „Пампорово“ АД.

 

Ръководството и екипа на Община Чепеларе и „Пампорово“ АД изказват искрени съболезнования за загубата към семейството и близките.

 

Още една скръбна вест:

 

Почина една от най-големите легенди в женския ни волейбол – Мая Стоева. Българската федерация по волейбол с огромно прискърбие съобщи, че днес тя си отиде от този свят.

 

Легендарната състезателка на ЦСКА и националния ни отбор е родена на 7 май 1955 година в София. Тя е четирикратна шампионка с „червените“. Носителка е на КЕШ през 1979 и 1984 година, и на КНК през 1982 г.

С националния отбор е европейска шампионка и бронзова медалистка от Летните олимпийски игри в Москва 1980. Славният ѝ път във волейбола започва с обединението на Септември и ЦСКА, когато минава под вещото треньорско ръководство на семейство Фанка и Райчо Шаханови. След впечатлянаща кариера в българското първенство и екипа на ЦСКА, заминава за Италия заедно с Верка Стоянова, където три години играе за Реджо Калабрия.

Работила е като треньор в Италия, Франция и в България.

Една от най-близките й приятелки Цветана Божурина публикува тяхна обща снимка във „Фейсбук“ и написа: „Прекрасна моя Мая, това е последната ни прегръдка! Но ти ще си завинаги в сърцата ни! В моето и в тези на безбройните ти истински приятели по целия свят! Почивай в мир!“.

Двете легенди години наред играеха рамо до рамо в ЦСКА и в националния отбор.

Опелото ще се състои на 25.09.2023 г. (понеделник) от 11:30 часа, в храм „Света София“.

БФВ и БЛИЦ изказват съболезнования на всички близки, роднини и приятели на Мая Стоева! Светла й памет!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Искате пари? Това е новата златна професия у нас
Next: Синоптици бият тревога: Идват бури към Балканите, възможни са наводнения

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.