Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Трифонов обяви сензационна новина и изненада всички с това си решение
  • Новини

Слави Трифонов обяви сензационна новина и изненада всички с това си решение

Иван Димитров Пешев септември 23, 2023
fghghjghjghj.png

Слави Трифонов представи кандидатите за кметове от Има такъв народ за големите градове. Партията има общо над 150 кандидата, стана ясно от изявление на Трифонов, разпространено във Фейсбук.

Кандидат-кметът за София на ИТН е Ивайло Вълчев. Ето и останалите кандидати:

За Пловдив кандидат за кмет е Станислав Балабанов – завършил е „Българска филология“ и „Журналистика“, в момента също депутат от групата на ИТН.

Кандидатът за кмет на Разград е Мария Господинова – магистър по „Политология и дипломация“ и по „Национална сигурност“.

За кмет на Пазарджик, кандидатът на ИТН е Тинко Василев, който работи като адвокат от 14 години, специалист по гражданско право, съобщи Слави Трифонов.

За кмет на Благоевград кандидатът е Станислав Богдански, който е с две висши образования – „Публична администрация“ и „Национална сигурност“. Работи в сферата на застраховането и е част от парламентарната група на ИТН.

Кандидатът за кмет на Ямбол е Милко Димитров – магистър по „Право“ и магистър по „Социология“. Има административен опит в сферата на социалните услуги в община Ямбол.

За Плевен се издига кандидатурата на театралния режисьор Димо Дешев, поставил повече от 80 спектакъла за 40 години работа. Владее и превежда от няколко езика.

За град Видин кандидатът на ИТН е Милен Милчев – магистър по „Търговия и финанси“, дългогодишен национален състезател и Балкански шампион по самбо, собственик на земеделски бизнес.

Ивайло Костадинов е кандидатът за кмет на Варна. Той има четири висши образования, едното от които е „Мениджмънт на водния транспорт“. Развива собствен бизнес.

За Стара Загора кандидатът е Тихомир Тенев – висшист инженер с дългогодишен опит в енергетиката в една от електроцентралите в комплекс „Марица – Изток“.

Момчил Иванов е кандидатът на ИТН за кмет на Велико Търново. Той е адвокат, магистър по история, доктор по гражданско и семейно право.

Кандидатът за кмет на Враца е Цветан Борисов – бакалавър по „Счетоводство и контрол“ и магистър по „Стопанско управление“.

Тодор Иванов е кандидатът на ИТН за кмет на Бургас. Той е с две висши образования – „Машинен инженер“ и „Индустриален мениджмънт“. Бил е административен мениджър и управител 17 години на архитектурно дружество. Бил е заместник областен управител на Бургас от квотата на ИТН.

За кмет на Търговище ИТН предлага Васил Иванов – експерт в областта на туризма. Бил е футболист, в момента се занимава с бизнес.

Анатоли Станев е кандидатът за кмет на Русе – юрист и адвокат. Бил е член на Софийската адвокатска колегия, бил е директор на Регионалната инспекция по околна среда и водите в Русе.

Иван Иванов е кандидат за кмет на Хасково, той е собственик на фирма за таксиметрови услуги в града.

За кмет на Перник ИТН предлага Петър Костадинов – машинен инженер с управленски опит в общински предприятия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Поклон: Стоичков потъна в скръб преди идването на Карл Люис в България
Next: Петокласник намери изгубен портфейл с пари и документи за самоличност и ги върна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.