Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Петокласник намери изгубен портфейл с пари и документи за самоличност и ги върна
  • Новини

Петокласник намери изгубен портфейл с пари и документи за самоличност и ги върна

Иван Димитров Пешев септември 23, 2023
fgdjgjgfhfjghjgj.png

Петокласник от Бургас намери в автобус на градския транспорт изгубен портфейл с пари и документи за самоличност и ги върна на притежателя им.

Йоан Милов е ученик в Основно училище „Антон Страшимиров“ в морския град, а ръководството на учебното заведение разбрало за постъпката му, след като собствениците на парите и документите се обадили на директора, за да изкажат благодарност и да похвалят петокласника.

Йоан Милов пътувал с автобус на градския транспорт, когато попаднал на изгубеният портфейл.

„Бях ходил до работата на майка ми и се качих в автобуса и седнах на седалката. Маратонката ми беше отвързана и аз клекнах да си я завържа и видях портмонето. След това го взех, прибрах се вкъщи, отворих го и видях дебитна карта, лична карта, карта за автобус и пари“, спомня си момчето и разказва пред NOVA.

В портфейла, освен документите за самоличност, имало и 200 лв. Ученикът се сетил да отиде до най-близкия пътнически терминал, за да предаде намерената вещ на служителите. Оставил двете си имена и телефон за контакт. Дори не му минало през ума да вземе част от парите.

Само след 20 минути портфейлът бил върнат от служителите на общинската фирма „Бургасбус“ на собственичката. Жената позвънила в училището, за да разкаже за добрата постъпка.

„Аз реших, че това е нещо, което трябва да се сподели със всички, като искам да благодаря и на родителите, защото те са тези, които са възпитали и подкрепили детето в неговата постъпка. Ние сме горди, че е наш ученик, че е в нашето училище и ще бъде за пример на всички“, каза директорката на училището Диана Петкова.

Срещнахме собственичката на изгубения портфейл със петокласника. От вълнение жената не може да говори за случката, която я притеснила много.

„Тя се притесни много. В един момент се усеща, че го няма портмонето и се обажда в крайната спирка, където е . Казват „Нямаме такова“. След 15-20 минути детето го намира и ѝ се обаждат. Взехме телефона, разбираме къде учи, къде живее – всичко и искаме да благодарим. Този жест, който направи, е за подражание на всички деца. Това е Йоанчо, нашата гордост“, каза съпругът на жената Красимир Димитров.

Семейството вече е направило подарък на петокласника. Награда и благодарност получи и от ръководството на училището. Йоан вече се чувства герой в училището, в което всички знаят за постъпката му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави Трифонов обяви сензационна новина и изненада всички с това си решение
Next: Христо Кидиков разкри далавера в болница

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.