Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Петокласник намери изгубен портфейл с пари и документи за самоличност и ги върна
  • Новини

Петокласник намери изгубен портфейл с пари и документи за самоличност и ги върна

Иван Димитров Пешев септември 23, 2023
fgdjgjgfhfjghjgj.png

Петокласник от Бургас намери в автобус на градския транспорт изгубен портфейл с пари и документи за самоличност и ги върна на притежателя им.

Йоан Милов е ученик в Основно училище „Антон Страшимиров“ в морския град, а ръководството на учебното заведение разбрало за постъпката му, след като собствениците на парите и документите се обадили на директора, за да изкажат благодарност и да похвалят петокласника.

Йоан Милов пътувал с автобус на градския транспорт, когато попаднал на изгубеният портфейл.

„Бях ходил до работата на майка ми и се качих в автобуса и седнах на седалката. Маратонката ми беше отвързана и аз клекнах да си я завържа и видях портмонето. След това го взех, прибрах се вкъщи, отворих го и видях дебитна карта, лична карта, карта за автобус и пари“, спомня си момчето и разказва пред NOVA.

В портфейла, освен документите за самоличност, имало и 200 лв. Ученикът се сетил да отиде до най-близкия пътнически терминал, за да предаде намерената вещ на служителите. Оставил двете си имена и телефон за контакт. Дори не му минало през ума да вземе част от парите.

Само след 20 минути портфейлът бил върнат от служителите на общинската фирма „Бургасбус“ на собственичката. Жената позвънила в училището, за да разкаже за добрата постъпка.

„Аз реших, че това е нещо, което трябва да се сподели със всички, като искам да благодаря и на родителите, защото те са тези, които са възпитали и подкрепили детето в неговата постъпка. Ние сме горди, че е наш ученик, че е в нашето училище и ще бъде за пример на всички“, каза директорката на училището Диана Петкова.

Срещнахме собственичката на изгубения портфейл със петокласника. От вълнение жената не може да говори за случката, която я притеснила много.

„Тя се притесни много. В един момент се усеща, че го няма портмонето и се обажда в крайната спирка, където е . Казват „Нямаме такова“. След 15-20 минути детето го намира и ѝ се обаждат. Взехме телефона, разбираме къде учи, къде живее – всичко и искаме да благодарим. Този жест, който направи, е за подражание на всички деца. Това е Йоанчо, нашата гордост“, каза съпругът на жената Красимир Димитров.

Семейството вече е направило подарък на петокласника. Награда и благодарност получи и от ръководството на училището. Йоан вече се чувства герой в училището, в което всички знаят за постъпката му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави Трифонов обяви сензационна новина и изненада всички с това си решение
Next: Христо Кидиков разкри далавера в болница

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.