Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето го загиналият край Гърмен пилот. Приятели скърбят: Чиста душа, помагаше и се раздаваше
  • Новини

Ето го загиналият край Гърмен пилот. Приятели скърбят: Чиста душа, помагаше и се раздаваше

Иван Димитров Пешев септември 23, 2023
poilhkjkhgg.png

Приятели, близки и колеги на загиналия пилот на хеликоптер край с. Гърмен са потресени от трагедията.

В петък сутринта от стадиона в селото машината, пилотирана от 62-годишния Георги Георгиев, излетя за Цалапица.

Едва по обяд обаче стана ясно, че не е кацнала, изгубена е от радарите и няма и връзка с пилота. Снощи около 19 ч.

хеликоптерът бе открит в дере, в труднодостъпна местност на около 1-2 км от селото. Парчетата се бяха разхвърчали на над 70 метра, открито бе и тялото на Георгиев.

Той е сред най-опитните пилоти във фирмата, с 40 г. стаж. Роден е в Свиленград, но живее в Пловдив.

“Днес се прости с живота си един достоен човек и пилот, подпомагал безвъзмездно аерозаснимането на разкопките на Ковачевско кале. Почивай в мир, Жоро! Телефонът ти не отговаря! Почивай в мир и идвай на раздумка в съня ми. Липсваш!”, написа в социалните мрежи негов близък.

Приятели го описват като прекрасен човек, съпруг, баща и дядо. “Не мога да повярвам! Да почиваш в мир, Жоре! Съболезнование на близките. Чиста душа, която помагаше и се раздаваше!”, пише друг приятел.

“Вечен полет, сбъдвачо на мечти! Благодаря за честта да те срещна! Не можа да я финтираш този път! Светло да ти е и красиво отдолу под теб! Ще ми липсваш!!! Вечен полет и чисто небе”, са други топли думи за загиналия.

Хеликоптерът на варненска фирма предните три дни е пръскал гори в района срещу вредители и в петък сутринта е тръгнал да се прибира.

На пилота не са му достигнали 5 метра, за да оцелее, коментира експертът по авиокатастрофи Христо Христов, който бе на мястото на инцидента. Най-вероятната причина е загубата на височина. „Видяхме парчета от ламарина, раздробени на малки части.

Обстановката, в която е станал срива е много стръмна – с 60 градуса наклон. Хеликоптерът е подходил, но страничната система за оросяване се е закачила във висок бор. В следствие на което хеликоптерът се е сринал с носа надолу”, добави Христов. Гъстата мъгла в района по време на катастрофата също е допринесла за инцидента.

“Най-вероятно причината е временна загуба на ориентир в много гъста мъгла. Не е набрал достатъчно височина за това лошо време. Търсел е начин да набере височина и да излезе над мъглата, ако беше успял поне с още 5 м щеше да мине над дървото. Не можахме да го открием веднага заради гъстата растителност”, каза още експертът.

24 часа

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рязка промяна във времето. Климатолог видя сняг
Next: Кой уби Алексей Петров? Говори голяма фигура в службите

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.