Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край на мистерията с Хекимян, знам защо напусна БТВ, обяви журналист
  • Новини

Край на мистерията с Хекимян, знам защо напусна БТВ, обяви журналист

Иван Димитров Пешев септември 24, 2023
sdfhfgdjfgj.jpg

В спокойния съботен ден след Деня на Независимостта топ новина стана напускането на БТВ на легендата Антон Хекимян.

След 19 години там директорът на новините просто напусна от раз.

Този път явно няма драма, както с напускането на Венелин Петков преди 2 години.

Хекимян е напуснал по своя воля, стана ясно, както от неговото изявление и от това на телевизията.

От телевизията категорично обявиха:

„Би Ти Ви Медиа Груп“ (bTV Media Group) приема с незабавен ефект оставката на Антон Хекимян вследствие на неговото решение да продължи в друга професионална посока“.

Става ясно, че временно ще бъде заместен от чужденец.

Уточнява се, че в междинния период, главният изпълнителен директор на „Би Ти Ви Медиа Груп“ Ралф Бартолaйт ще отговаря за новинарското съдържание. На помощ ще му са главният редактор на „bTV Новините“ Веселина Петракиева, с главния редактор на „Актуални предавания“ Искра Владимирова и с мениджъра уеб съдържание и изпълнителен продуцент на редакция „Спорт“ Владислава Лазарова.

Ясно е, че рокадата е станала непредвидено и внезапно.

Веднага заваляха всякакви предположения в мрежата:

Ето какво написа самият Хекимян:

Ето прочувствения пост във Фейсбук, с който Антон Хекимян във Фейсбук:

През вече далечната 2004 година започнах в БТВ като стажант. Тогава бях на 20 години. За 19 години разбрах какво е да си посветен на журналистиката, да обичаш хората, с които те среща съдбата и да се учиш от живота на истинските хора.

Извървях дълъг път и съм благодарен на колегите, които са ме подкрепяли в първите ми стъпки и на всички хора, които повярваха в мен.

Щастлив съм, че се участвах в това пътешествие. Битки, победи, радости, смях, незабравими герои, понякога сълзи, но никога съжаление. БТВ ме научи на дисциплина!

Да работиш с професионалистите в БТВ НОВИНИТЕ е привилегия и аз винаги съм ценил усилието на всеки един човек в екипа си.Научен съм, че трябва да се дава шанс и се радвам, че успях да дам път на много млади хора да творят и на много колеги да намерят още предизвикателства в работата си.

Битката за истината трябва да се води на всички нива – независимо от длъжността, която заемаш или професията, която практикуваш. А журналистите са онези хора в нашето общество, които следват принципа на истината безусловно.

Не мога да скрия, че решението да поема в друга посока е изключително трудно. Но всеки, който ме познава истински, е наясно, че обичам предизвикателствата и не се страхувам.

Докато пиша тези думи през съзнанието ми преминават лицата на любимите ми колеги и приятели в БТВ – сърцето ми е пълно. Благодаря!“

Той изобщо не посочва къде ще отива след БТВ.

Явно обаче, че има алтернатива.

Първото предположение беше, че от Нова телевизия са му предложили много добра оферта в 5 цифрена сума, за да мине при тях.

Това обаче бе опровергана от работещите в кухнята на Нова.

Още повече, че там Хекимян трябва да си партнира с бившата си голяма любов Василена Гръбчева.

 

После се появи още по-невероятна версия, че е получил предложение от Борисов да се включи в битката за София.

Тази идея бе приета в мрежата с насмешки.

Колкото и нелогично да звучи обаче неведнъж и други избраници на Борисов са изглеждали невероятно, но това не е пречило да се впускат в надпреварите.

А за капак журналистът зевзек от Дарик и „Не! Новините“ обяви най-невероятната версия:

„Да, истина е. Anton Hekimyan идва на стаж в Не!Новините. Медия №37 в страната и №32 ще бъде ръководена от него, докато аз и г-н Пеевски сме кмет на София.“, написа той в мрежата.

Това разбира се е в кръга на шегата, но кой знае.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отиде си един от най-уважаваните пловдивски стоматолози
Next: По 200 лева на месец за тези млади българи от 1 октомври, нареди Николай Денков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.