Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Христо Стоичков взе акъла на Карл Люис с предложение в България
  • Новини

Христо Стоичков взе акъла на Карл Люис с предложение в България

Иван Димитров Пешев септември 24, 2023
asfdgsfdhfgh.jpg

Пазарджик днес бе домакин на историческо събитие.

Великият Карл Люис бе на посещение в града.

Той застана заедно с Христо Стоичков и запалиха заедно Пламъка на мира. Двете спортни легенди ще открият „Градината на света“ в Пазарджик.

 

„Редом до велик шампион! Един от кралете на олимпийските игри! Горд съм, че заедно понесохме факела на мира в The garden of the world – Pazardzhik/Градината на света – Пазарджик! Благодаря ти, че дойде в България, Карл Люис!

Една от алеите е оформена като осмица в чест на Стоичков.

 

Пред БТВ Стоичков направи изумителен коментар с предложение към Люис:

„Ние сме на една възраст. Мога да го ударя едно 30 метра да видим кой е по-бърз.
За мен е чест, че ме номинира да съм посланик на мира“, каза Стоичков.

„10 олимпийски медала 9 златни, сигурно е изърбен че няма да може да ги носи. Човек вселена“, каза той.

Изсипаха се коментари:

Двама бивши големи спортисти, които света ще помни винаги…. защото наистина са големи

 

Христо, човек на света, БРАВО!

Ходи ,победи и се върна –
да помага !
Човек , Българин!

Браво на Бате Тошко докара едни от най великите личности и двамата са ми идоли любими спортисти велик си ицо 8.

Чакаме си 30-те метра

 

Идеята е градината да носи посланието за мир, и не случайно двамата ще запалят там „Вечен пламък на мира“. Този паметник е дарен от организацията Пробег на мира и двамата шампиони като знак на добра воля и международно сътрудничество.

Пламъкът ще гори ярко всеки ден, през всички сезони и във вечността

. Смисълът на този пламък е да ни вдъхновява да поддържаме хармония и мир в нашите мисли и дела. „Вечният пламък на мира“ е истинско инженерно чудо – постаментът е оборудван с най-съвременни технологии, които му позволяват да остане запален дори при най-лошо време.

„Вечният пламък на мира“ е разположен между две специално обособени цветни градини, посветени съответно на Карл Люис и на Христо Стоичков – спортни легенди, посланици на Пробега на мира и поддръжници на каузата за приятелство, мир и хармония.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само гениите могат да разберат какво не е наред с тази снимка за 6 секунди
Next: Шеф Кустев загубил ресторанта си, каза си всичко в Мастършеф по БТВ

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.