Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест! Ген. Мутафчийски потъна в скръб! Отиде си светило на ВМА
  • Новини

Скръбна вест! Ген. Мутафчийски потъна в скръб! Отиде си светило на ВМА

Иван Димитров Пешев септември 24, 2023
gewgdfhfghfdgh.png

Още едно светилата на ВМА е извървяло жизнения си път. Проф. Светослав Николов, дългогодишен ръководител на Клиника по обща урология на ВМА, е починал. Тъжната новина съобщи директорът на болницата ген. Венцислав Мутафчийски.

„Скъпи колеги,

 

С огромна болка Ви съобщаваме, че след продължително боледуване вчера ни напусна проф. Светослав Николов, дългогодишен ръководител на Клиника по обща урология на ВМА.

Сърцат лекар – пример за човечност и висок професионализъм, част от една от утвърдените школи на ВМА.

Ръководството и личният състав на ВМА изказваме своите най-искрени и дълбоки съболезнования към семейството и близките на проф. Николов.

Светла му памет!“

Генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS

Началник на ВМА

Проф. д-р Светослав Николов завършва „Медицина“ в Медицинския университет-София през 1979 г. Има придобити специалности по урология и военна хирургия.

От 1982 г. работи в Клиниката по урология на ВМА, последователно като: клиничен ординатор, старши ординатор, началник отделение, началник клиника и началник Катедра „Урология и нефрология”.

Последователно придобива образователна и научна степен „кандидат на медицинските науки“ (1992 г.) и научно звание „доцент“ (1996 г.) и „професор“ (2016 г.).

Проф. д-р Светослав Николов, д.м.н. има научни интереси в областта на уролитиазата, екстракорпоралната литотрипсия, онкоурологията и реконструктивната хирургия.

Бил е редовен член на Специализирания научен съвет по хирургия към Висшата атестационна комисия и Специализирания научен съвет по Военна медицина.

От 2008 г. е член на изпитни комисии за държавен изпит по урология.

Член на Българското дружество по ендоурология и ЕКЛ, Българския лекарски съюз, Българското научно дружество по военна медицина, Европейската асоциация по урология (EAU) и Българското урологично дружество.

Участва в редакционни съвети на медицински специализирани издания, автор и съавтор на над 185 публикации, съобщения и рационализации в наши и чужди списания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето колко трябва да ви плащат за работа на празничен ден, както и за извънреден труд в различните дни
Next: Официално: Борисов огласи името на кандидата на ГЕРБ за кмет

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.