Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дебора с шокиращо признание: Може да нямам деца
  • Новини

Дебора с шокиращо признание: Може да нямам деца

Иван Димитров Пешев септември 24, 2023
dqwfsdgdgfdg.png

Дебора Михайлова даде първо телевизионно интервю пред Лора Крумова по Нова тв.

Тя сподели, че се страхува, че може да няма деца заради силните лекарства, които се наложи да приема.

Страхувам се, но не искам животът ми да приключи. От 15 септември излизам и ходя на училище. Преди това не съм излизала, даже и до магазин не съм ходила. Това сподели пред Нова тв Дебора, която бе брутално разрязана от приятеля си Георги и зашита с 400 шева по-късно.

 

„И заради хората, които ме гледат и това, че нямах коса“, допълни тя.

Дебора разкри, че е получила много снимки от жени, които са били жертви на насилие.

„Отговарям на някои и съм съпричастна към всички жени, но към някои съм просто без думи“, сподели още момичето.

„Аз никога не съм очаквала, че цяла България може да излезе. Дори хора извън България. Тогава разбрах, че имам подкрепа и ми подейства зареждащо. До този момент не се чувствах никак. Просто стоях и гледах в една точка. Дори не знам какво е. Не си ти“, сподели Дебора.

„Осъзнах, но не веднага. Седмица-две след като започнах да се възстановявам осъзнах какво се е случило“, разказа тя.

Тя е категорична, че е разпознала нападателя си, пише blitz.bg.

„Не се познавам от кратко време с него и няма как да го объркам. Глас, походка, всичко. Бяхме се уговорили да се видим и го чаках вкъщи. До последния момент бяхме във връзка. Звънна се, каза: „Аз съм“ и отворих вратата. Бях оставила отключено и влезна“, спомня си тя.

Дебора определя отношенията им до тази вечер като „съвсем обикновени“.

 

„Видях маскиран мъж, целия в черно, с маса и ръкавици. Чувствах, че съм в опасност, но мислех, че този период най-вероятно ще отмине и нещата между нас ще се наредят и няма да е такова положението, но съм сгрешила“, продължава историята си момичето.

„Бях си в моята стая. Оправях си косата, защото точно я бях измила. Усмихна се, помня как замахна към мен и това е последното, което помня. Неговата усмивка. Нямам никакви спомени.

Следващите са когато чаках линейка и съседката. Бях в безсъзнание, но чувах машинка. Не изпитвах никаква болка. Първият ми спомен е как си плисках лицето с вода в съседката. Дори не знам как съм стигнала до там“, разказва още тя.

Дебора е видяла какво се е случило с тялото й, докато чака линейката.

„Видях висящи меса. Бях в шок доста дълго време“, каза тя.

„До ден днешен ме боли главата, вие ми се свят, гади ми се. Отслабнах между 10 и 12 килограма. Месец-месец и нещо се хранех само със сламка, защото не можех да дъвча“, обясни Дебора.

„Постоянно питах докторите дали ще умра, а те казаха, че правят всичко възможно да съм жива. Само на една от раните имаше болка, но през останалото време заспивах и се събуждах. Нямах достатъчно кръв. Не знам колко съм загубила, но знам, че е много.

Заспивах и се събуждах. Даже не е заспиване, а задрямвах и се стрясках. Белезите зарастват. От време на време болят и сърбят, но скоро започвам лечение и се надявам да мине всичко нормално“, споделя тя.

Дебора е била във връзка с Георги от 3-4 месеца, когато е станал инцидента.

Тя разказа и кога е започнало насилието.

„От самото начало, но не толкова показно. Съвсем нормални забележки, които не са нормални, но съм ги възприемала така. Да не нося клинове, блузи с дълбоки деколтета. Съобразявах се.

Не исках да има излишни скандали, но в течение на времето се започна удряне и душене. Удряше ме всеки път, когато се видим, дори и без повод“, каза още Дебора, като разкри, че не е споделяла с никого това.

„Хвана ме за гърлото, причерня ми, пусна ме и каза: „Спокойно, знам какво правя, няма да умреш“. Към края на нашата връзка започнах да имам страх от него, съобразявах се какво говоря, как и по какъв начин го казвам“, разкрива тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дават 80 лева на ден за работа на нивата в България
Next: Честито: Българин спечели рекордните 9 милиона и 700 хиляди от тотото

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.