Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Напусна ни проф. Светослав Николов, дългогодишен ръководител на Клиника по обща урология на ВМА
  • Новини

Напусна ни проф. Светослав Николов, дългогодишен ръководител на Клиника по обща урология на ВМА

Иван Димитров Пешев септември 25, 2023
nsfdknfgjngf.jpg

Още едно светилата на ВМА е извървяло жизнения си път. Проф. Светослав Николов, дългогодишен ръководител на Клиника по обща урология на ВМА, е починал. Тъжната новина съобщи директорът на болницата ген. Венцислав Мутафчийски.

„Скъпи колеги,

С огромна болка Ви съобщаваме, че след продължително боледуване вчера ни напусна проф. Светослав Николов, дългогодишен ръководител на Клиника по обща урология на ВМА.

Сърцат лекар – пример за човечност и висок професионализъм, част от една от утвърдените школи на ВМА.

Ръководството и личният състав на ВМА изказваме своите най-искрени и дълбоки съболезнования към семейството и близките на проф. Николов.

Светла му памет!“

Генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS

Проф. д-р Светослав Николов завършва „Медицина“ в Медицинския университет-София през 1979 г. Има придобити специалности по урология и военна хирургия.

От 1982 г. работи в Клиниката по урология на ВМА, последователно като: клиничен ординатор, старши ординатор, началник отделение, началник клиника и началник Катедра „Урология и нефрология”.

Последователно придобива образователна и научна степен „кандидат на медицинските науки“ (1992 г.) и научно звание „доцент“ (1996 г.) и „професор“ (2016 г.).

Проф. д-р Светослав Николов, д.м.н. има научни интереси в областта на уролитиазата, екстракорпоралната литотрипсия, онкоурологията и реконструктивната хирургия.

Бил е редовен член на Специализирания научен съвет по хирургия към Висшата атестационна комисия и Специализирания научен съвет по Военна медицина.

От 2008 г. е член на изпитни комисии за държавен изпит по урология.

Член на Българското дружество по ендоурология и ЕКЛ, Българския лекарски съюз, Българското научно дружество по военна медицина, Европейската асоциация по урология (EAU) и Българското урологично дружество.Участва в редакционни съвети на медицински специализирани издания, автор и съавтор на над 185 публикации, съобщения и рационализации в наши и чужди списания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 1 лъжичка на гладно и след 5 минути всичко излишно изтича от червата. Мощно пречистване с отслабващ ефект
Next: Възрастен мъж продава стар куфар, но всички го пренебрегват, когато едно момче спира до него и това променя живота му

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.