Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижте какво се случва с едно приказно българско село, където кмета не краде
  • Новини

Вижте какво се случва с едно приказно българско село, където кмета не краде

Иван Димитров Пешев септември 26, 2023
adgdfsfdhfdhfdh.png

И в България понякога се случват стойностни неща, за които трябва да се говори и да се знае. Един кмет успя с пари от еврофондовете да превърне своето село в швейцарско

Жителите на село Чавдар са изключително горди от новата визия на своето село и с право се хвалят пред всички.

Евала! Село Чавдар се управлява от кмет, който милее за своите съселяни и с помощта на милиони от еврофондовете превърна запуснатото село в приказно, което с право казват, че прилича на швейцарско.

Село Чавдар се намира на около 70 км от столицата.Населението му е 1 100 човека. Но там не живеят само немощни възрастни хора, а има много млади семейства, чиито деца учат в местното училище или ходят в детската градина.

Село Чавдар прилича на уредено и чисто швейцарско село

Докато репортер на Нова ТВ се разхождаше из центъра на Чавдар, всеки който гледа какво са направили там хората с честен труд, може само да им завижда благородно.

Красиви улици и тротоари, енергоспестяващо осветление, ремонтирани обществени сгради, детски кътове за игра, красиви водни каскади.

Няма смисъл да говорим.

Изгледайте видеото и се потопете в атмосферата на село Чавдар, защото това село наистина трябва да ни служи за пример.

Населението се радва на своето красиво място и с удоволствие се възползва от всички нововъведения, които са направени там.

Браво!

В България влязоха вече милиарди по европрограмите и ако всеки, който борави с тези необходими и полезни средства, притежаваше и съвестта на кмета на Чавдар, България наистина щеше да стане Швейцария на Балканите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жестока челна катастрофа в Бургас. Двама убити
Next: Всеки с поща в abv, трябва да прочете това, иначе ще може да си изпати

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.