Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Денков хвърли бомба, която може кардинално да промени политиката в България
  • Новини

Денков хвърли бомба, която може кардинално да промени политиката в България

Иван Димитров Пешев септември 26, 2023
denadfhfdhfdh.png

„Това, което е спешно е да бъде отворена църквата, за да могат миряните да влязат вътре.

Знаете, че изцяло в рамките на Българската православна църква е да организира процеса.

Вчера имах среща с представители на Светия синод, казах, че всичко, което е необходимо от държавата, ние ще го осигурим. Но не можем да се месим пряко в процеса. Те първа предстои да се анализира нотариалния акт и собствеността”, коментира премиерът Николай Денков.

Църквата трябва да стои отворена. Именно затова и Патриарха създаде необходимата организация. Не са изгонени руски свещеници, изгонени са хора, които са работили срещу националните интереси на България.

Прочетох доклада на ДАНС, достатъчно ясен е и основателен следващите 5 години да не бъдат допускани тези хора в страната, каза още Денков.

Относно коментарите за евентуално забавяне на действията на агенцията с изгонването на руските граждани Денков съобщи, че предстои разговор с председателя на ДАНС.

„На 4 октомври е срещата с канцлера на Австрия, основната тема е Шенген. Разговорът ще бъде колко губи Австрия, че България и Румъния не са в Шенген и колко би спечелила, ако сме вътре. Ако Австрия иска да бъдат защитени външните граници на ЕС, няма никаква причина да настоява нашите патрули да стоят на границата с Гърция”, добави премиерът.

„Ако ние защитаваме по-добре външните граници, то няма какво да минава през вътрешните.

Целият фокус и на ЕС трябва да бъде върху защита на външните граници. Австрия няколкократко е твърдяла същото. Смятам, че имаме силни аргументи, за да покажем на всеки, че България и Румъния трябва да бъдат в Шенген и това е от ползва за всички”, посочи Николай Денков.

По темата за влизането в еврозоната Денков заяви, че решението ще бъде взето в средата на следващата година.

„Цялата дискусия за служебните кабинети не е самоцелна, а резултат, че видяхме при продължителен период от служебни кабинети как президентът еднолично може да завземе една огромна власт, която не му се полага по Конституция. Като следва принципа на разделение на властите.

Начина как да се избегне тази концентрация на власт е въпрос на дискусия“, каза още той.

Денков обясни, че вариантът служебния кабинет да отпадне е бил препоръчан от Венецианската комисия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки с поща в abv, трябва да прочете това, иначе ще може да си изпати
Next: Адски взрив на бензиностанция. Десетки убити и стотици ранени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.