Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пари срещу информация: Данъчните плащат, ако подадеш сигнал за укрити доходи
  • Новини

Пари срещу информация: Данъчните плащат, ако подадеш сигнал за укрити доходи

Иван Димитров Пешев септември 26, 2023
sdfhdfgjfgjfgjgf.png

Данъчните са готови да дават парична награда на всеки, който им подаде информация за укрити доходи, имущество, печалби и недекларирани сделки. Възнаграждението за „информатора“ на НАП ще е 10 % от събраните приходи за бюджета, в резултат на споделените данни.

 

Това е заложено в проектозакона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Парите ще се превеждат по банковата сметка на лицето, носител на ценната информация. Такъв модел вече се прилага в много държави, като най-цялостна уредба в тази област имат САЩ и Великобритания, пише в мотивите към законопроекта.

 

Целта на такъв тип законодателство е да бъдат допълнително мотивирани лицата, които разполагат с информация за укрити или недекларирани доходи или други незаконосъобразни дейности, да уведомят компетентните органи и да предоставят доказателства. Държавата пък така ще попълни бюждета с приходи, за които не е и подозирала.

 

Укриването и избягването на плащането на данъци и задължителни осигурителни вноски е проблем на всички развити икономики, включително и на държавите членки на Европейския съюз.

Този проблем е особено значим и за България, където събираемостта на тези публични вземания все още не е на необходимите нива и следва да се използват всички позволени от закона средства, за да се обезпечи събирането им, се казва още в мотивите към проекта. Той е качен за обществено обсъждане на сайта на Министерство на финансите днес и ще е отворен за дискусия един месец.

 

За да могат гражданите да получат възнаграждение за сигнала си, подадената информация трябва да отговаря на определени условия – най-малкото тя да съдържа конкретни факти и обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите.

 

По този начин се гарантира, че няма да се стигне до злоупотреба с подаване на неконкретизирани и повърхностни сигнали с цел материална облага, смятат вносителите.

Има и още едно ограничение, за да се получи финансовия стимул – сумата, събрана от данъчните в резултат на подадената информация, да е не по-малка от 3000 лева. Така би трябвало да се реши проблемът с доносите на недоброжелатели.

 

Хората, които злоупотребяват именно с доноси, пък са заплашени от глоба. Тя е между 500 и 1000 лева и се прилага за лица, които три пъти са „натопявали“ без доказателства и основания някой друг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дани Каназирева хвърли голяма бомба за себе си
Next: Променят часа на излъчването на Фермата по БТВ и вкарват нови участници в риалитито

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.