Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Времето се променя: Василковски обяви кога идва студ и дъжд
  • Новини

Времето се променя: Василковски обяви кога идва студ и дъжд

Иван Димитров Пешев септември 26, 2023
sdfhdsfghfgjfgj.png

Климатът се променя и това няма да подмине България.

Вече усещаме, че септември си е летен месец, съвсем подходящ за плаж до самия си край.

Октомври също ще започне с летни температури, стана ясно от прогнозата на Ники Василковски по Нова тв.

Отново районите над Италия и западно от нас са под влияние на мощен циклон, носещ проливни дъждове и силни ветрове.

Количеството но валежите ще достигне 200-300 литра на кв.м, но този път за по-дълъг период. Покрай развитието му в Средиземноморието облачността ще е динамична, по-плътна в южната половина на страната. В Румъния доста райони пострадаха от мощни бури с ураганен вятър и наводнения, но няма данни за пострадали хора.

Лошото е, че това се случва все по-често, отбеляза Василковски прид Виктор Николаев и Мира Иванова .

Говорихме за Средиземно море, наблюдаваме едно повишаване на средните температури на морската вода.

Това води до по-интензивни изпарения и в резултат от всичко това са проливните валежи и супер бури.

Тези явления ще ни спохождат все по-често заради глобалното затопляне на атмосферата.

 

В хода на седмицата валежите у нас ще са предимно на юг и на изток, но по-интензивни в районите близки до границата ни с Гърция.

Там с голяма тревога очакват настаняването му над страната, особено след скоро преживените наводнения от подобен такъв, който причини огромни щети преди няма и месец.

Все пак октомври е есенен месец и най-после ще дойде хлад и дори студ.

Температурите остават високи като за този период от годината и така ще бъде до около 7-8 октомври.

Тогава дневните температури ще бъдат около 15-20 градуса.

Тогава се очакват и първите слани заради по-ниските нощни стойности.

До края на седмицата силния вятър ще отслабне и ще бъде по-спокойно по морето.

Максималните температури ще паднат до около 10 градуса в средата на октомври.

Минималните ще приближат нула градуса.

Не е изключено тук там да превали слаб сняг.

Дъждове ще има през целия месец.

Покрай потока от заредени частици от север магнитното влияние е доста силно в момента.

 

Над нашата страна са се настанили магнитни бури и по-чувствителните хора усещат влиянието им.
Аз магнитните бури ги усещам, сподели в ефир Василковски. Неспокойно ми е, не мога да карам съсредоточено. Може би доста хора се чувстват по подобен начин.

Според прогнозите преходът към по-студено време ще стане плавно и поне до средата на месец октомври ще се радваме на приятно есенно време.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бясна гонка край Пловдив, полицаите се видяха в чудо
Next: Отново бесен екшън! Всичко започна на АМ Тракия и завърши в София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.