Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шокиращо! Милиардер подари 258 къщи на съселяните си, те останаха празни завинаги
  • Новини

Шокиращо! Милиардер подари 258 къщи на съселяните си, те останаха празни завинаги

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
dgsdhfdghdfghgfh.png

Двете емоции, които движат света са страх и алчност. А в случая ще говорим за втората, брато.

Думите ни могат лесно да бъдат потвърдени от историята, която ще ти разкажем. Тя идва от далечен Китай, където местен милиардер похарчи десетки милиони долара, за да построи луксозни вили за жителите на неговото родно село.

Всичко започва през 2013 година, когато Чен Шенг вади близо 32 млн. от американската валута за 258 къщички, разполагащи с всякакви екстри.

Всяка триетажна вила има пет спални, две дневни стаи, гараж и малка градина. Строежът е завършен през 2016 година, но и до днес постройките си остават празни.

Причината е, че хората са се изпокарали от алчност, когато са научили за плана на своя щедър комшия.

Според преброяването през 2013 година, местността наброявала 190 семейства. Но вестта за мащабния проект се разчула и нови 68 фамилии се преместили в района. Това обаче не спряло Шенг, който извадил още пази за допълнителни вили.

В крайна сметка доброто дело на богаташа не само остана недооценено, но неговите съселяни се изпокараха както помежду си, така и със самия него.

Те поискали повече къщи под претекст, че планират да имат още деца. В същото време в селото се върнали и други местни жители, отдавна напуснали района.

А когато Шен се завърнал в селота, за да разреши проблема, бил нападнат с куп въпроси, най-честите от които били на коя фамилия колко къщи ще даде.

А в допълнение към къщите, Шен е планирал да построи свинеферма край селото и по този начин осигури работни места.

Годишният доход на местните жители трябвало бъде 32 хиляди долара – немислима за китайските фермери сума.

Но всички тези планове се превърнаха в неуспех поради алчността на местните. Сега, 5 години по-късно, въпросните постройки не само стоят самотни, но и тънат в разруха от набези на апаши…

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето какво трябва да направите след отпадането на трудовите книжки, за да не загубите стаж
Next: Беше едва на 41, радваше ни от телевизионния екран. Нека почива в мир, издъхнал е в съня си

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.