Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Помните ли Сашко, когото цяла България издирваше? В момента той прави нещо безпрецедентно
  • Новини

Помните ли Сашко, когото цяла България издирваше? В момента той прави нещо безпрецедентно

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
asgsdgdfhfdhgf.png

10 месеца след една от най-мащабните акции в България си припомняме историята на Сашко от Перник, чието издирване обедини всички българи. 12-годишното момче вече започна шести клас, пише bTV.

На 10 ноември 2022 г. 12-годишният Александър изчезна. След 9 дни издирване момчето беше намерено в труднодостъпната местност „Червена могила“ до Радомир. Добрата новина беше чакана от цяла България.

„Това беше символ на обединението между българите. Наистина всички бяха съпричастни.

Това е едно от малкото положителни неща, които се случиха, защото тогава видях, че за такива каузи българите могат да бъдат съпричастни, да бъдат състрадателни, да бъдат добри и да помагат и да си помагат един на друг“, каза пред bTV бащата на Сашко – Александър Цветанов.

Днес, близо 10 месеца по-късно, Сашко е добре. Помага на баща си вкъщи, кара колело, ходи и на терапии със стволови клетки в Сърбия.

„През един месец трябваше да ходим до Нови Сад. Сега на 28-и имахме терапия с последната вливка със стволови клетки. Той подобри концентрацията, подобри и общуването. Доста повече думи казва“, разказа бащата на момчето.

Сашко тренира и плуване. Топлите дни с баща си прекарват на море. Ходи и на тренировки по плуване. В свободното си време обича да плува, да рисува и да кара колело.

„Като се вдъхнови, веднага рисува картина. Много хора ме питат колко време му отнема, защото изглежда доста абстрактна. Но аз им казвам, че той за половин-един час я рисува, защото просто се е вдъхновил“, споделя още бащата.

В края на септември Сашко подготвя и втора изложба.

„Той имаше първа самостоятелна изложба на 20 септември миналата година в пионерския дом в Перник.

Втората е с подкрепата на кмета Станислав Владимиров и ще бъде на 27 септември от 18 часа в сградата на Минната дирекция. Каня всички, които имат интерес, да заповядат да видят картините на Сашко“, каза Александър Цветанов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Напитката, която гони безсънието завинаги. Природата ни го е дала щедро, ние просто трябва да си го изцедим
Next: Борисов с изненадващи думи за националния празник на България

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.