Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НОИ обяви пенсиите по стаж, Асен Василев нарежда парите с увеличенията
  • Новини

НОИ обяви пенсиите по стаж, Асен Василев нарежда парите с увеличенията

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
asdfdhfdghhrthrt.png

Националният осигурителен институт (НОИ) пусна нова електронна услуга, с която най-накрая всеки ще може да проверява лично, колко точно трудов стаж има.

Така всеки може да види каква е пенсията му според стажа.

Живот и здраве със следващото увеличение Асен Василев трябва да нареди парите.

Справката за това е напълно безплатна и може да се прави по всяко време на сайта на институцията.

Така всеки, който се грижи за бъдещото си пенсиониране може да свери, дали всичко е отразено коректно от работодателя му.

Преди да се зарадваме на това революционно модерно средство, трябва да си припомним, че все пак сме в България.

А това значи, че за да ползваш една електронна услуга, която ти спестява висенето по институциите, все пак ще трябва да се наредиш на опашка.

За какво става въпрос?

 

Данните за трудовия стаж се осигуряват от НОИ по новата система с въвеждане на ЕГН и на персонален код (ПИК код).

Този код може да се получи в институцията и никъде другаде.

Той не може да бъде изпратен по пощата, защото може да попадне в чужди ръце и така лични данни да бъдат компрометирани.

По тази причина всеки, който иска да знае как точно е отразен трудовия му стаж, трябва да отиде в НОИ и да получи там на ръка кода си.

След това процедурата за проверка става много лесна, автоматична и денонощна.

Подробностите могат да бъда открити на сайта на НОИ.

 

За съжаление, новата система няма как да спести време за нанасянето на корекции. Те трябва да облекчат бъдещите пенсионери.

Ако се открият нередности в стажа на определен осигурен гражданин, поправянето им ще изисква доста обикаляне и събиране на бумаги.

Но поне това, че отразеното в НОИ като стаж вече е леснодостъпно, със сигурност е подобрение.

Интересен момент е, че предстои увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2024 година.

Идеята на Асен Василев среща сериозен отпор, защото вдигането на заплатите може да откаже много инвеститори да наемат нови кадри.

Колко става минималната заплата от 2024 година?

Василев смята минималната заплата да се вдигне от сегашните 780 лева на 933 лв.

Още по-фрапираща е идеята е заплатата да стане 50 % от средната. Това ще доведе и до по-високи пенсии за хиляди хора, които работят на минимална заплата.

Това се дължи на факта, че ще се увеличат и осигуровките им.

Възможно е обаче да има скок на цените, заради нарастването на доходите без производителност.

Ще има и ново увеличение на пенсиите по швейцарското правило.

Асен Василев преди време говори за това по БТВ.

Той смята, че бюджет 2024 година може да е с дупка около 3 %.

Европа е в криза и е безсмислено да се правят рестриктивни бюджети. 3% бюджетен дефицит не са самоцел.

Оказва се обаче, че приходите от ДДС не вървят по план.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията е огромна: Сия от легендарната Тоника още не може да прежали загубата на дъщеря си
Next: Жесток скандал във властта! ГЕРБ алармира: Очертава се погром

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.