Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обрат! Извънредна новина от НС за дерогацията на руския петрол за Лукойл
  • Новини

Обрат! Извънредна новина от НС за дерогацията на руския петрол за Лукойл

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
dfjhgfjhgfhgk.png

Парламентарната комисия по икономическа политика реши да отложи с 12 месеца прекратяването на дерогацията на „Лукойл“ за работа с руски суров петрол, пише Труд бг.

В този период рафинерията ще намалява поетапно количествата на сорт „Урал“. Министърът на икономиката Богдан Богданов предупреди за скок на горивата и за дефицит, ако без подготовка се премине към нефт, който не е от Русия.

 

„Рисковете са големи, особено за 30-дневния срок, както е заложено в момента. Не мога да прогнозирам какви биха били точно цените, но цените ще се повишат значително и тук трябва да се каже, че ще има и възможности за спекула и дори недостиг на горива“, каза Богдан Богданов – министър на икономиката.

Според него, отпадането в 30-дневен срок, както е заложено в момента, крие след себе си серизни рискове.

„От една страна, доставка на суров петрол. Това, което видяхме, че в крайна сметка последната една година нямаме направена почти никаква подготовка. „Лукойл“ не бяха подали план-график, не бяха дали конкретните мерки и стъпки, които ще предприемат.

Това се случи в началото на септември. Това е една от причините ние да базираме нашите изчисления на доклад, който беше изготвен и от Съвета за сигурността към МС и там сме отчели конкретните рискове.

Разбира се, доставка на горивата – това е доставка на суров петрол. Това е единият риск и трябва време, за да се договори.“

„Другият риск, който е чисто логистичния, при товарене вече нови количества, които пък ако са извън Босфора, доставчиците, това отнема и логистично време, за да стигне до рафинерията.

Трябва да се знае, че работата на рафинерията към момента е организирана така, че да има ритмични доставки, няколко танкера на месец, което значи, че на всеки горе долу 6 дни ние получаваме по един танкер на рафинерията, който да бъде обработен.

Към момента това е основният казус, че при отпадане на дерогацията трябва да имаме, първо, договорените количества суров неруски петрол, който да се обработва в рафинерията.

Тези количества да бъдат договорени с такива параметри, че в крайна сметка да има ритмични доставки, но и качеството на суровината, която ще получаваме, което означава, че тук говорим за дългосрочни договори, които да бъдат подписани от оператора, а не спот сделки, така наречени на пазара, които от една страна да са по-висока цена и които съществено биха повлияли на цените на крайните потребители.“

„Трябва да осигурим и транспорта. Това нещо е много важно, транспортът до „Росенец“, така че рафинерията да не спира своята дейност.

Но другото важно нещо, освен самата дерогация и преминаването на изцяло неруски петрол това, което ние държим да бъде обсъдено, е капацитетът на рафинерията да бъде поддържан и една от нашите тези е, че ние трябва да вземем средните обороти, които са генерирани от рафинерията през последните години.

Защото много бързо може да се мине на 100% неруски петрол, ако значително съкратим производствения процес и ограничим количествата сурова продукция, която рафинерията обработва“, каза още министър Богданов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жесток скандал във властта! ГЕРБ алармира: Очертава се погром
Next: Фирми в Пловдив наемат хора със заплати от 2500 до 6000 лева, има много свободни позиции

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.