Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младият Георги Пашалиев постигна огромен научен успех, за първи път в историята на България
  • Новини

Младият Георги Пашалиев постигна огромен научен успех, за първи път в историята на България

Иван Димитров Пешев септември 28, 2023
dndfghjfghgfhgf.png

Георги Пашалиев от СМГ постигна огромен успех в областта на изследването на изкуствени интелект.

През лятото на миналата година той е в 12-и клас и е на стаж в университета ETH в Цюрих. Там му се отдава шанс да работи с бележити учени.

По изработката на нови алгоритми за споделяне на информация, за нуждите на ИИ

И благодарение на този стаж, сега той е един от авторите на публикации за най-реномираната конференция за ИИ – NeurIPS. За първи път в нашата история, български ученик ще вземе участие в научно събитие от този ранг.

Всичко е възможно благодарение на факта, че Софийският университет има стратегическо партньорство с ETH, по-точно чрез института INSAIT.

Създава се програмата STARS, която осигурява възможност на български младежи да участват в науката на световно ниво. В продължение на около 2 месеца участниците работят с невероятни учени. Огромна възможност е да можеш да се докоснеш до тях.

Това е поредната стъпка към целта на института

Да направи България водещ център за иновации и изследвания в областта на изкуствения интелект, информатиката и още много. Организацията участва още в инициативата ELLIS, която също е насочена към ИИ. Ние сме първата страна в региона, която е член, рамо до рамо с университети като Кеймбридж и Оксфорд.

Институтът също се присъединява към водещата европейска инициатива за изкуствен интелект – ELLIS, като това прави България първата страна в Източна Европа, членуваща на тази мрежа, сред която са и университети като Оксфорд, Кембридж и „Макс Планк“.

Този успех подчертава значимостта на иновациите и развитието на талантливи млади ученици в областта на науката и технологиите в България.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В този малък град всички къщи са покрити с красиви цветни картини на цветя
Next: Ето как ще работи докладването за укриване на данъци, за което ще се заплаща 10% от събраните задължения

Последни публикации

  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.