Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България научи истината за тотомилионера от Козлодуй: Красавица от Козлудуй подаде фиш
  • Новини

България научи истината за тотомилионера от Козлодуй: Красавица от Козлудуй подаде фиш

Иван Димитров Пешев септември 28, 2023
fghdfghfgjtrrqwr.png

Печалбата от близо 10 млн. лева от Спортния тотализатор предизвика вълнение в крайдунавския град Козлодуй.

Малкия град осъмна с нов милионер, който оказа се наистина голям късметлия. Освен голямата сума е ударил още шест петици – пари които добавя към джакпота.

Кой е той няма как да знаем, но къде е пуснат фиша е ясно.

Мнозина смятат, че тайната е в късмета, който е донесла красивата продавачка на фишовете в тотопункта.

Истината обаче е, че тотомилионерът е ползвал система и е играл със 7 числа.

Аз откакто работя тук винаги съм си мечтала голямата награда да се падне в този пункт и това се случи, каза пред БТВ развълнуваната продавачката Емилия Дамянова и каза, че при нея често има печалби, не толкова големи разбира се.

Тя със сигурност е видяла тотомилионера и гадае кой може да е.

Вероятно има предположения.

 

Любопитно е, че човекът е играл с пълно комбиниране, което означава, че е заложил с повече от шест числа. Сумата, която печели, е 9 692 500 лв.

Това се получава от сбора на сумата на джакпота, която е 9 667 000 лв., плюс шест петици, които той е уцелил, обясни пък Методи Методиев, регионален директор на Български спортен тотализатор за Северозападна България.

 

Допълнителната сума от 25 000 идва от само една от колонките. Според правилата на Спортния тотализатор името на печелившия късметлия не се обявява. Отново пак според тях парите няма да бъдат изплатени накуп. Новият милионер ще получи сега едва 200 000 от сумата, а остатъка в рамките на 14 години.

 

Според последните промени в закона и правилника на тотализаторите, сумите от джакпота се изплащат на части, като максималния срок е 14 години.

Това се направи заради изследванията на психолози по т.нар. „проклятие на големите пари“. Според тях, когато сумата се изплати изцяло, може да доведе до страшни сътресения в живота на печелившия. Така се действа в повечето държави.

 

Няма вариант да се получи цялата сума срещу удържане на данък общ доход, както е например в САЩ. Там могат да ти приберат и до четвърт от сумата, ако я искаш накуп.

Така късметлията ще получи първоначално 200 бона в срок от 45 дни от явяването му в централата.

Или всеки месец той ще получава по 56 500 лв докато сумата се изплати.

„Дано ни е на късмет при това хубаво момиче в това късметлийско тото“, казва клиентката Веселка. Тя също печели, но малки суми.

„Той има всичко, което може да пожелаем. Парите са много. Да си ги харчи със здраве“, каза тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия на АМ Тракия! Жена остана завинаги на 23 заради дрогиран шофьор
Next: Българин видя краят на Игри на Волята и посочи победителя

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.