Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Светът на киното потъна в скръб: Почина обичан от всички актьор
  • Новини

Светът на киното потъна в скръб: Почина обичан от всички актьор

Иван Димитров Пешев септември 28, 2023
asgewgegfdgf.png

Звездата от „Хари Потър“ сър Майкъл Гамбън почина на 82-годишна възраст, потвърди семейството му.

Сър Майкъл е най-известен с ролята си на Албус Дъмбълдор в шест от осемте филма за Хари Потър. Той дебютира в „Хари Потър и затворникът от Азкабан“ след смъртта на оригиналния актьор на Дъмбълдор Ричард Харис.

Разбира се, сър Майкъл се радва на дълга и плодотворна кариера на сцената и екрана, участвайки във всичко – от „Фантастичният мистър Фокс“ и „Доктор Кой“ до „Пеещият детектив“.

 

Вдовицата и синът му потвърдиха, че техният „любим съпруг и баща“ е починал спокойно, заобиколен от семейството си, след като е страдал от пневмония.

По време на кариерата си сър Майкъл печели четири телевизионни награди БАФТА за ролята на френския детектив Жул Майгре в сериала на ITV „Майгре“ и за главната си роля в „Пеещият детектив“ на BBC.

През 60-годишната си кариера той получава и редица награди „Оливие“ и „Еми“. През 1999 г. е посветен в рицарство от кралица Елизабет II за заслуги към драмата.

Филмовата му кариера наистина започва с филма „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник“ от 1989 г., но именно Албус Дъмбълдор го затвърждава в сърцата и умовете на цяло едно поколение. Като директор на „Хогуортс“ той излъчваше доброта и сила, които го правеха радост за окото.

Почитта към сър Майкъл вече започна да се лее, като хиляди фенове определиха актьора като „легенда“ в Twitter. Това е дума, която в наши дни може би се използва малко прекалено често, но е повече от подходящо описание за сър Майкъл.

Един от феновете обобщи хубаво: „Майкъл Гамбън ще живее в сърцата и спомените на всеки един човек, чието детство той озари с брилянтното си превъплъщение в образа на Албус Дъмбълдор.“

„Изпълнението му като Филип Марлоу в „Пеещият детектив“ е едно от най-великите в историята“, добавя друг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионерите ще ликуват след тези новини от НОИ, преизчисляват пари
Next: Легендарен български треньор си отиде. Починал, докато играе футбол

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.