Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цветанка Ризова завидя на Хекимян, водещата смая Теменужка Петкова с реплика в ефир
  • Новини

Цветанка Ризова завидя на Хекимян, водещата смая Теменужка Петкова с реплика в ефир

Иван Димитров Пешев септември 28, 2023
dsfhfghfgwqeqw.png

Антон Хекимян е един изключително добър избор и аз смятам, че той ще бъде изборът
на столицата. Почти всички структури в София номинираха Антон Хекимян.

Това обясни
пред bTV депутатът от ГЕРБ-СДС и бивш министър на енергетиката Теменужка Петкова
по повод кандидатурата на Хекимян за кмет на София.

 

По думите ѝ, номинирането на журналиста е станало по време на номинационните
събрания в ГЕРБ-СДС.

Водещата Цветанка Ризова изрази учудване как всички структури изведнъж са се
сетили за Хекимян като подходящ кандидат. „Мен някой да ме е номинирал във вашите
структури?“, поинтересува се тя.

 

„Нямате номинации. Антон Хекимян има номинации в почти всички структури“, попари
я Петкова.

 

„Той е публична фигура, който години наред работи на показ. Всички знаят какви
са неговите възможности. Смятам, че това е един млад интелигентен човек. Това,
разбира се, не му пречеше да е критичен през всички тези години“, допълни тя.

„Смятам, че това е един много добър избор за столичани“, заяви Петкова.

 

Тя коментира и напрежението около намеренията за затваряне на въглищни централи
заради Плана за възстановяване и развитие.

„Не е имало обсъждане с хората, засегнати от този процес. В тези териториални
планове няма предвиден нито един лев за инвестиции в междинни технологии“, изтъкна
тя.

 

„Смятате ли, че в рамките на 1-2 години е нормално да бъдат затворени тези централи
и да бъдат уволнени хората?“, попита бившият министър.

 

Тя отправи апел към министъра на енергетиката и министър-председателя да не неглижират
проблема.

 

Тя отправи апел към, министъра на енергетиката и мин –пред да не неглижират проблема.

Петкова коментира и срещата между Бойко Борисов и Николай Денков: „Г-н Борисов разговаря с министър-председателя Денков, заяви какви са нашите
притеснения, получи уверение, че е станал грешка по отношение на текста. Грешката
е, че никой не е разбрал как са избрани 10 или 11 фирми“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Легендарен български треньор си отиде. Починал, докато играе футбол
Next: Важно: Банките блокират сметките ни и оставаме без пари, ако не направим това

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.