Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мика Стоичкова и Миа оставиха България без думи
  • Новини

Мика Стоичкова и Миа оставиха България без думи

Иван Димитров Пешев септември 29, 2023
mngmhkjkjhkhj.png

България има нова любимка. Внучката на Христо Стоичков грабна сърцата на Родината и вече се конкурира за любовта на народа с дядо си.

Нещо, което малцина могат да направят.

Гордият дядо Христо Стоичков съобщи в социалната мрежа, че тя е станала на 7 години.

Миа е слабостта и гордостта на модерния ляв. Много обич и обожание има в погледа на дядо когато са заедно.

Днес моето слънце става на 7 години! Миа, днес започва още по-важна част от твоя живот

! Ще се бориш с все повече предизвикателства, но съм сигурен – в нашето семейство никога не сме се плашили!????????????

И ти ще бъдеш по-добра от всички ни!❤❤❤ Честит рожден ден, принцесо!????????????

Само преди дни тя прекрачи за първи път прага на училището и дядо бе на седмото небе.

Миа е дъщеря на Мика Стоичков – по-голямата дъщеря на Камата. Родена е в Маями в САЩ.

Стоичков зарадва България преди дни с думите си при Рачков, че иска един ден внуците му да учат и работят в България.

Фактът, че Миа учи в България, а не в САЩ показва, че това не са приказки за пред публиката.

Майката на Миа Мика пусна снимка на дъщеря си на кон и показа детската й стая.

Мика също обича да публикува снимки от бляскави си живот.

Самият Стоичков щедро дарява любов не само на тази прекрасница Миа, а и на много деца.

Камият Стоичков непрекъснато е сред тях, много пъти е помагал дали да сбъднат мечтата си или при здравословни проблеми.

Преди няколко дни вдъхна много надежда и кураж на едно малко дете, което се бори с диабет и както сам той написа не се срамува от сълзите.

Никога не ме е било срам да се разплача!

Когато видях сълзите на малкия Мартен, не можах да се сдържа!

Колко храбър млад момък, който се бори! Вярвам, че не само ще го пребори, но и ще сбъдне мечтата си да стане футболист! Бате Ицо, винаги ще го подкрепя!❤

Великите спортисти са и велики хора! За да си велик са необходими не само талант, работа, постоянство, но и емпатия!!! Г-н Стоичков адмирации за вас! ????

Желаем от все сърце малкия Мартен да надвие болестта, за да осъществи красивите си детски мечти!
Силните мъже също плачат, ако носят в гърдите си огромно сърце каквото имате Вие, г-н Стоичков! 
Бъдете благословен за хуманността и благородството си!

Респект Ицо, ти винаги си бил и ще бъдеш гордостта на България! Жив и здрав да си!

За този толкова емоционален момент, не мога да не съм съпричастна. Невероятен жест! Респект към Вас, г-н Стоичков! Плача е част от човещината! Защото освен всичко друго сте и много справедлив! Бъдете здрав и благословен!❤

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сензационна версия: Борисов опрял до Хекимян, защото Светльо Иванов му отказал
Next: В парламента стана напечено, извънредно свикаха

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.