Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мика Стоичкова и Миа оставиха България без думи
  • Новини

Мика Стоичкова и Миа оставиха България без думи

Иван Димитров Пешев септември 29, 2023
mngmhkjkjhkhj.png

България има нова любимка. Внучката на Христо Стоичков грабна сърцата на Родината и вече се конкурира за любовта на народа с дядо си.

Нещо, което малцина могат да направят.

Гордият дядо Христо Стоичков съобщи в социалната мрежа, че тя е станала на 7 години.

Миа е слабостта и гордостта на модерния ляв. Много обич и обожание има в погледа на дядо когато са заедно.

Днес моето слънце става на 7 години! Миа, днес започва още по-важна част от твоя живот

! Ще се бориш с все повече предизвикателства, но съм сигурен – в нашето семейство никога не сме се плашили!????????????

И ти ще бъдеш по-добра от всички ни!❤❤❤ Честит рожден ден, принцесо!????????????

Само преди дни тя прекрачи за първи път прага на училището и дядо бе на седмото небе.

Миа е дъщеря на Мика Стоичков – по-голямата дъщеря на Камата. Родена е в Маями в САЩ.

Стоичков зарадва България преди дни с думите си при Рачков, че иска един ден внуците му да учат и работят в България.

Фактът, че Миа учи в България, а не в САЩ показва, че това не са приказки за пред публиката.

Майката на Миа Мика пусна снимка на дъщеря си на кон и показа детската й стая.

Мика също обича да публикува снимки от бляскави си живот.

Самият Стоичков щедро дарява любов не само на тази прекрасница Миа, а и на много деца.

Камият Стоичков непрекъснато е сред тях, много пъти е помагал дали да сбъднат мечтата си или при здравословни проблеми.

Преди няколко дни вдъхна много надежда и кураж на едно малко дете, което се бори с диабет и както сам той написа не се срамува от сълзите.

Никога не ме е било срам да се разплача!

Когато видях сълзите на малкия Мартен, не можах да се сдържа!

Колко храбър млад момък, който се бори! Вярвам, че не само ще го пребори, но и ще сбъдне мечтата си да стане футболист! Бате Ицо, винаги ще го подкрепя!❤

Великите спортисти са и велики хора! За да си велик са необходими не само талант, работа, постоянство, но и емпатия!!! Г-н Стоичков адмирации за вас! ????

Желаем от все сърце малкия Мартен да надвие болестта, за да осъществи красивите си детски мечти!
Силните мъже също плачат, ако носят в гърдите си огромно сърце каквото имате Вие, г-н Стоичков! 
Бъдете благословен за хуманността и благородството си!

Респект Ицо, ти винаги си бил и ще бъдеш гордостта на България! Жив и здрав да си!

За този толкова емоционален момент, не мога да не съм съпричастна. Невероятен жест! Респект към Вас, г-н Стоичков! Плача е част от човещината! Защото освен всичко друго сте и много справедлив! Бъдете здрав и благословен!❤

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сензационна версия: Борисов опрял до Хекимян, защото Светльо Иванов му отказал
Next: В парламента стана напечено, извънредно свикаха

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.