Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учете децата си от малки на труд! – Безценните съвети на Ванга за отглеждането на деца
  • Новини

Учете децата си от малки на труд! – Безценните съвети на Ванга за отглеждането на деца

Иван Димитров Пешев септември 29, 2023
fdgdfgdfgergerwr.png

Изминаха вече 27 години, откакто се простихме с една от най-великите българки – пророчицата Ванга. Тя напусна този свят на 11 август 1996 г., за да остави след себе си огромно наследство от предсказания, лечебни рецепти и заръки, които много от нас спазват и до днес. 

Наричат я „българската пророчица“, „петричката врачка“, „Балканският Нострадамус“ и много други. Предсказанията ѝ са известни на широк кръг хора у нас и по света.

Но интересни са думите на Ванга, свързани с  отглеждането и възпитанието на децата.

„Пускайте през лятото децата да играят навсякъде – нека да се цапат, да тичат… Така ще се защитят от болестите през зимата.”

„Учете децата си от малки на труд. Давате им лош пример, защото и вие вече не се трудите. Давате им всичко наготово, задоволявате всичките им желания и така ги осакатявате, а после „благодарните” ви деца ви отвеждат в старчески дом.”

“Не оставяйте децата без течна храна.”

„Когато раждате деца, трябва да знаете, че вие вече не принадлежите на себе си, а на тези деца. Дарявате живот, за който сте отговорни.”

„Нищо няма да излезе от твоя син – каза Ванга на един министър. – Даваш му всичко наготово, без той да положи каквото и да е усилие. Още от четиригодишен си му купил апартамент и колата му е готова. Колко много грешиш с това възпитание. От тухлите на твоя син зид не става и всичко ще отиде на вятъра.”

„Жената е огледало на мъжа, домът е огледало на жената, децата са огледало на мъжа и жената.“

„Законът в нашата страна трябва да се промени. Как трябва да се промени? Когато съдят разглезени и разхайтени деца, извършили престъпления, трябва да пращат в затвора родителите им, а не децата.”

„Ще дойдат времена, само момите ще раждат, жените – не!“

„Всички деца са еднакви. Дали майката е бяла, или черна, дали е царица, или просякиня, еднакво се радват за всичко, което им е най-близко – децата. Треперят майките, когато децата им са на изпит, а всичко в живота е изпит, изпитание. Към тези любещи жени присъединявам и онези, които се сдобиват и отглеждат деца, макар и да не са ги родили.”

„И неродилата майка е майка. Ако не можеш да родиш, осинови дете. Изхрани го, изучи го, сватбата му вдигни и най-важното – гледай добър човек да го направиш. Това е най-важното.“

„Защо напоследък се раждат толкова много близнаци. Като че ли на групи, на групи пристигат тези деца. И това не е случайно. Това са души от „небесното войнство”, които масово идват на земята, защото предстои голяма духовна борба. Те са предвестници на новото време, което изисква нови хора. Не ви ли прави впечатление колко са интелигентни сега децата още от рождение. От съвсем малки говорят за техника, за коли и самолети, за компютри и апарати, за какви ли не неща, в сравнение с предишните поколения просто се раждат гениални. Предстоят много интересни събития, но трябва да имаме търпение да ги дочакаме.”

„Раждайте деца, докато сте млади, докато организмът ви е здрав и имате сили. На късни години децата се раждат недъгави и по-трудно се гледат.“

„Да не се развеждате, да не се делите, че децата страдат, а и вие хаир няма да видите.“

„Майка е не тази, която е родила, а която е отгледала и възпитала.“

„Грешно е жената да не роди, но два пъти по-грешно е да не отгледа дете.“

„Седем години минат ли, осем години минат ли, ако нямате детенце, ще си вземете. И тогава ще се успокои майката и Природата може да даде и тя да роди.“

„Не си оставяйте децата, не обричайте и тях, и себе си на страдание. Майката, която си оставя децата, носи воденичен камък на шията.“

Continue Reading

Previous: Радев и Денков изненадаха всички с това, което направиха!
Next: Някои шофьори не знаят за тези глоби от КАТ: За хвърлен фас, опръскан пешеходец и още много (СПИСЪК)

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.