Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учете децата си от малки на труд! – Безценните съвети на Ванга за отглеждането на деца
  • Новини

Учете децата си от малки на труд! – Безценните съвети на Ванга за отглеждането на деца

Иван Димитров Пешев септември 29, 2023
fdgdfgdfgergerwr.png

Изминаха вече 27 години, откакто се простихме с една от най-великите българки – пророчицата Ванга. Тя напусна този свят на 11 август 1996 г., за да остави след себе си огромно наследство от предсказания, лечебни рецепти и заръки, които много от нас спазват и до днес. 

Наричат я „българската пророчица“, „петричката врачка“, „Балканският Нострадамус“ и много други. Предсказанията ѝ са известни на широк кръг хора у нас и по света.

Но интересни са думите на Ванга, свързани с  отглеждането и възпитанието на децата.

„Пускайте през лятото децата да играят навсякъде – нека да се цапат, да тичат… Така ще се защитят от болестите през зимата.”

„Учете децата си от малки на труд. Давате им лош пример, защото и вие вече не се трудите. Давате им всичко наготово, задоволявате всичките им желания и така ги осакатявате, а после „благодарните” ви деца ви отвеждат в старчески дом.”

“Не оставяйте децата без течна храна.”

„Когато раждате деца, трябва да знаете, че вие вече не принадлежите на себе си, а на тези деца. Дарявате живот, за който сте отговорни.”

„Нищо няма да излезе от твоя син – каза Ванга на един министър. – Даваш му всичко наготово, без той да положи каквото и да е усилие. Още от четиригодишен си му купил апартамент и колата му е готова. Колко много грешиш с това възпитание. От тухлите на твоя син зид не става и всичко ще отиде на вятъра.”

„Жената е огледало на мъжа, домът е огледало на жената, децата са огледало на мъжа и жената.“

„Законът в нашата страна трябва да се промени. Как трябва да се промени? Когато съдят разглезени и разхайтени деца, извършили престъпления, трябва да пращат в затвора родителите им, а не децата.”

„Ще дойдат времена, само момите ще раждат, жените – не!“

„Всички деца са еднакви. Дали майката е бяла, или черна, дали е царица, или просякиня, еднакво се радват за всичко, което им е най-близко – децата. Треперят майките, когато децата им са на изпит, а всичко в живота е изпит, изпитание. Към тези любещи жени присъединявам и онези, които се сдобиват и отглеждат деца, макар и да не са ги родили.”

„И неродилата майка е майка. Ако не можеш да родиш, осинови дете. Изхрани го, изучи го, сватбата му вдигни и най-важното – гледай добър човек да го направиш. Това е най-важното.“

„Защо напоследък се раждат толкова много близнаци. Като че ли на групи, на групи пристигат тези деца. И това не е случайно. Това са души от „небесното войнство”, които масово идват на земята, защото предстои голяма духовна борба. Те са предвестници на новото време, което изисква нови хора. Не ви ли прави впечатление колко са интелигентни сега децата още от рождение. От съвсем малки говорят за техника, за коли и самолети, за компютри и апарати, за какви ли не неща, в сравнение с предишните поколения просто се раждат гениални. Предстоят много интересни събития, но трябва да имаме търпение да ги дочакаме.”

„Раждайте деца, докато сте млади, докато организмът ви е здрав и имате сили. На късни години децата се раждат недъгави и по-трудно се гледат.“

„Да не се развеждате, да не се делите, че децата страдат, а и вие хаир няма да видите.“

„Майка е не тази, която е родила, а която е отгледала и възпитала.“

„Грешно е жената да не роди, но два пъти по-грешно е да не отгледа дете.“

„Седем години минат ли, осем години минат ли, ако нямате детенце, ще си вземете. И тогава ще се успокои майката и Природата може да даде и тя да роди.“

„Не си оставяйте децата, не обричайте и тях, и себе си на страдание. Майката, която си оставя децата, носи воденичен камък на шията.“

Continue Reading

Previous: Радев и Денков изненадаха всички с това, което направиха!
Next: Някои шофьори не знаят за тези глоби от КАТ: За хвърлен фас, опръскан пешеходец и още много (СПИСЪК)

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.