Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Без никакво отлагане: Премиерът каза какво ще правят с централите
  • Новини

Извънредно! Без никакво отлагане: Премиерът каза какво ще правят с централите

Иван Димитров Пешев септември 29, 2023
tgfsdhfghfghtrhtr.png

Премиерът Николай Денков се обърна към протестиращите енергетици и миньори. Голяма част от страната бе блокиран. Живи вериги по магистралите направиха предвижването невъзможно.

„Това, което правим, е най-доброто възможно и за тях и за държавата като цяло. Голяма част от техните искания днес се основават на невярна или изопачена информация.

Крайният срок да се изпрати пакетът документи до ЕК е утре, 30 септември.

Никакво отлагане повече не може да се направи, защото рискуваме загуба на милиарди левове – 3,5 млрд. Второ, в документите, които изпращаме, е ясно казано, че централите ще работят до 2038 г. Трето – няма дати за затваряне на конкретни въглбищни централи“, каза той.

„Изключително важно е да се създадат механизми, с които хората с определена квалификация да могат да намерят работа в същия регион.

Затова създаваме предприятие, което ще работи в индустриална зона на територията на Мини Марица изток. То няма да работи в конкуренция, а в сътрудничество с тях.

Тази зона ще привлича инвеститори“, добави премиерът.

Министър-председателят уточни, че мините ще съществуват и ще продължат да работят, ТЕЦ-овете и новото предприятие, което ще се създаде до края на годината, както и инвеститори, които вече са проявили интерес.

Той допълни, че е предвидено създаването на социални пакети за тези кадри и призова работещите в Марица изток, които въпреки това желаят да продължат да протестират, да го правят по законен начин, без да пречат на други.

„Следващите два месеца ще преговаряме с ЕК. След 30 ноември тя трябва да представи на всички държави членки договореното и до края на декември всяка държава трябва да се е съгласила с предлаганото.

Ако това не се случи, то тогава средствата ще се изгубят и последствията за тези региони ще бъдат изключително тежки”, допълни Денков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тотален обрат: Студове, мъгли и дъжд удрят България след тази дата
Next: Огромен скандал! Румен Радев обвини властта, че

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.