Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сватбата на прехода! Правнучката на Тато показа мъжа си
  • Новини

Сватбата на прехода! Правнучката на Тато показа мъжа си

Иван Димитров Пешев септември 30, 2023
fgdhfghfgjtjytj.png

Правнучката на Тодор Живков – Андреа Стефанова, за пръв път показа, че има сериозен мъж до себе си и плановете за сватба в младата двойка са на дневен ред.

По-малката от двете щерки на Жени Живкова е неразделна с новия си любим, чието име пази в абсолютна тайна. Двамата обаче редовно могат да бъдат забелязани из актуалните софийски ресторанти и заведения, както и по светски партита, пише Ретро.

Андреа е наследила афинитета на майка си към модата и помага всеотдайно за развиването на марката и бутика на Жени. Преди години красавицата, която има данни за менекенка, дори представи своя собствена колекция с елегантни облекла на изискано ревю в София.

След като завърши моден дизайн в престижния институт „Марангони“ в Италия, Андреа се върна в България и тръгна по стъпките на своята майка. Именно по нейна идея модната марка на Жени Живкова се сдобила с онлайн бутик и започнала да се развива и в социалните мрежи.

Наскоро хубавицата е сменила драстично визията си и от блондинка е преминала в отбора на брюнетките. Двете със сестра ѝ Людмила са близки, но ги разделят хиляди километри.

По-голямата правнучка на Тато и първородната дъщеря на дизайнерката също е щастливо обвързана с брокер на луксозни недвижими имоти. Двамата споделят общо хоби – пътешествията. Людмила, кръстена на легендарната си баба, е космополитна натура и през годините е пребивавала в много различни държави за разлика от по-малката си сестра, която предпочете да се установи в родината.

Висшето си образование Люси завърши в Америка. Наследничката на бившия Първи се дипломира като интериорен дизайнер след обучение в елитния частен институт „Прат“, който се намира в Ню Йорк. След като взе и магистратура, тя остана известно време в САЩ, но впоследствие реши да прави кариера в Европа. Вече доста години правнучката на Тодор Живков живее в Лондон, а към момента е част от екипа дизайнери на една от най-прочутите фирми за архитектура и интериор в Обединеното кралство. Макар да се е устроила във Великобритания, Людмила често се прибира и в родината, за да вижда семейството си.

Continue Reading

Previous: Извънредна ситуация на Ботевградско шосе в София, почерня от полиция
Next: Това естествено прочистване ще премахне до 20 килограма отпадъци от дебелото черво

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.