Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сватбата на прехода! Правнучката на Тато показа мъжа си
  • Новини

Сватбата на прехода! Правнучката на Тато показа мъжа си

Иван Димитров Пешев септември 30, 2023
fgdhfghfgjtjytj.png

Правнучката на Тодор Живков – Андреа Стефанова, за пръв път показа, че има сериозен мъж до себе си и плановете за сватба в младата двойка са на дневен ред.

По-малката от двете щерки на Жени Живкова е неразделна с новия си любим, чието име пази в абсолютна тайна. Двамата обаче редовно могат да бъдат забелязани из актуалните софийски ресторанти и заведения, както и по светски партита, пише Ретро.

Андреа е наследила афинитета на майка си към модата и помага всеотдайно за развиването на марката и бутика на Жени. Преди години красавицата, която има данни за менекенка, дори представи своя собствена колекция с елегантни облекла на изискано ревю в София.

След като завърши моден дизайн в престижния институт „Марангони“ в Италия, Андреа се върна в България и тръгна по стъпките на своята майка. Именно по нейна идея модната марка на Жени Живкова се сдобила с онлайн бутик и започнала да се развива и в социалните мрежи.

Наскоро хубавицата е сменила драстично визията си и от блондинка е преминала в отбора на брюнетките. Двете със сестра ѝ Людмила са близки, но ги разделят хиляди километри.

По-голямата правнучка на Тато и първородната дъщеря на дизайнерката също е щастливо обвързана с брокер на луксозни недвижими имоти. Двамата споделят общо хоби – пътешествията. Людмила, кръстена на легендарната си баба, е космополитна натура и през годините е пребивавала в много различни държави за разлика от по-малката си сестра, която предпочете да се установи в родината.

Висшето си образование Люси завърши в Америка. Наследничката на бившия Първи се дипломира като интериорен дизайнер след обучение в елитния частен институт „Прат“, който се намира в Ню Йорк. След като взе и магистратура, тя остана известно време в САЩ, но впоследствие реши да прави кариера в Европа. Вече доста години правнучката на Тодор Живков живее в Лондон, а към момента е част от екипа дизайнери на една от най-прочутите фирми за архитектура и интериор в Обединеното кралство. Макар да се е устроила във Великобритания, Людмила често се прибира и в родината, за да вижда семейството си.

Continue Reading

Previous: Извънредна ситуация на Ботевградско шосе в София, почерня от полиция
Next: Това естествено прочистване ще премахне до 20 килограма отпадъци от дебелото черво

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.