Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • С един ход БТВ побърка зрителите на Опасно изкушение и Фермата
  • Новини

С един ход БТВ побърка зрителите на Опасно изкушение и Фермата

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2023
sdfhdfgqwrqwrqwrwqr.png

 

Покрай събитията с Антон Хекимян БТВ е под прицела на доста критики.

Това обаче не може да се сравни с факта, че изместиха назад турския сериал „Опасно изкушение“ за сметка на „Фермата“.

Бтв предизвикаха бунт на зрители заради промяна часа на излъчване на любимия на много фенове на турските сериали „Опасно изкушение“.

От снощи той минава след риалити формата „Фермата“, която стартира в най-гледаното време след вечерните новини.

Иван и Андрей сигурно доволно потриват ръце, но рискуват да си навлекат критики, ако не предложат нещо по-интересно.

Изсипаха се хиляди гневни коментари заради това решение на телевизията да пренебрегне излъчвания вече 5 години сериал.

Тази вечер Би Ти Ви за пореден път се изгаври с постоянните си зрители!

След като съкратиха излъчването на сериала“ Опасно изкушение само в три поредни вечери от 20 ч., днес в последния момент ни съобщават,че поредната серия ще бъде изместена в 22 ч., а в очакваното време 20ч. ще се излъчва“Фермата“ – предаване, което може да е интересно за участващите в него, но определено не е същото и за зрителя. Аз,например, ще потърся друг канал от 20 до 22 ч., защото“ Фермата“ с нищо не ми допада.

И един съвет към „телевизионерите“.

След като са завоювали една публика, нека се стараят тя да не бяга, а да е доволна.

Иначе това говори, че в Програмната им редакция има остра необходимост от професионалисти.

 

От телевизията не бяха коректни към зрителите си, обявиха тази промяна едва преди да започне сериала.

Може би това решение е взето в последния момент по някакви причини, за които се чудят и зрителите.

Тази година след толкова много промени „Фермата“ изгуби чара си, натрупан вече осем сезона и рейтингът може би не е това, които са очаквали и са се надявали.

Дали това не е опит да се спаси продукцията и да се вдигне интереса към риалити формата?

 

Доста скучно върви наистина и зрителите не това очакваха.

В общи линии стопанството се превърна в едно място за пребиваване на шепа хора, разделени само от начина на живот.

Елементарни задачки се поставят и от стопанина, основно да си спретнат някакъв вид хранителни продукти.

Няма го това състезание от предни години двата отбора да създадат нещо с ръцете си и то да остане и след тях.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудо! Ще стигаме от София до Пловдив само за час
Next: В Турция е страшно! Силна експлозия и стрелба в центъра на столицата, хвърчат линейки и полиция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.