Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ванга: Когато църквите се обединят, когато се върне вероучението в училищата, България ще намери своето спасение
  • Новини

Ванга: Когато църквите се обединят, когато се върне вероучението в училищата, България ще намери своето спасение

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2023
gkmhjkmgfjmkhgjhg.png

Сигурно няма човек в България, който да не знае името на баба Ванга и да не е чувал поне една история, свързана с нея, дори десетилетия след смъртта на петричката пророчица.

Истинското име на Ванга всъщност е Вангелия Пандева Гущерова, родена е в Струмица през 1911 год. и умира в София 1996 год. Известна е като българската пророчица, Петричката врачка и много други имена. Още на 12 годишна възраст загубва зрението си, а за нейните пророчески способности се говори и до днес.

Днес от Ко4 решихме да ви припомним някои от думите на Ванга, касаещи България и българите, а вие сами преценете дали разпознавате в тях някои от съвременните политически фигури.

Ето най-важните:

Според думите и ще дойдат и добри дни за нашата страна и за народите, които и помагат. България ще бъде тачена и уважавана от велики сили, ще изправи своята снага и самочувствието на хората ще се повдигне.

Земята ще се отвори и ще се открие кои всъщност са българите. Българите не са чергари, а откъдето са минали са оставили държава и град. Българското писмо е едно от най-старите на планетата.

България не е бедна страна. Народът ни е учен и трудолюбив, може всичко да произвежда. Ванга казва да се гордеем, че сме българи, да не се продаваме на Америка за пари.

В родината ни има много злато и един ден то ще бъде открито.

Македония не е държава, а част от българските земи.

Българският народ е силен, трябва да види какво се пее в песните и как са живели предците ни. Трябва да почитаме празниците си, защото те са средство за оцеляване.

Планините и езерата ни са свещени, точно като онези в Индия. Лошото е, че народът не го разбира, но ще дойде ден, когато и при нас ще идват от цял свят и ще черпят енергия. Седемте рилски езера са райско кътче, което е връзка с Космоса.

Пред Нешка Робева, Ванга казва да четем Дънов, защото той казва истината. България ще се оправи, защото българите са работливи.

Не бива да се караме, защото вярата и любовта са най-важни.

Когато църквите се обединят, когато се върне вероучението в училищата, България ще намери своето спасение.

Нужен е един Бог, единен народ и един владетел. Сини, червени и зелени трябва да се обединят, тогава страната ще се оправи. Руса жена ще помогне на България да излезе от кризата.

Страната ще се оправи, ако начело дойде добър и честен водач. Ще дойде мъж със здрава ръка, който ще каже, че е време да има ред.

Ще мине време и ще се появи висок човек, пришълец, който ще бъде добър шивач и крояч.
Всеки един народ си има звезда, която го зарежда с енергия, а България има не просто една звезда, а цяло съзвездие.

Нека да се надяваме, че наистина така ще стане. Поклон преде паметта на Баба Ванга – жената, посветила живота си на хората!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В Турция е страшно! Силна експлозия и стрелба в центъра на столицата, хвърчат линейки и полиция
Next: Жена осинови изоставени на улицата близнаци, а години по-късно те я направиха богата

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.