Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Женска свада в ефира! Лора Крумова захапа Ваня Григорова, а тя изригна
  • Новини

Женска свада в ефира! Лора Крумова захапа Ваня Григорова, а тя изригна

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2023
dfshsfghfdghrthtr.png

„Богатството е грях, когато влезе в колаборация с властта. Това е корупция.

Аз не казвам, че Васил Терзиев има грях. Аз искам да знаем кое е това нещо, което му липсва и за какво ще се бори“, това заяви Ваня Григорова, кандидат за кмет на София, пред Нова тв.

„Крайно време е да видим къде ще е разделителната линия.

Богатите са срещу работещите. Това е. Много често, когато удариш някой и този някой се опита да ти отвърне, се интерпретира като агресия от страна на ударения. Нашите съграждани вече са ударени по много начини, много пъти.

Искам Васил Терзиев да каже ще продължава ли политиката с концесиите. Концесиите категорично трябва да спрат и това, което може да се върне в обществени ръце, трябва да се върне“, заяви Григорова.

Попитана какво би казала за Антон Хекимян, тя заяви: „Нищо по-различно от това за Терзиев“.

„Философията е същата. Г-н Хекимян е в позиция да продължи модела ГЕРБ.

Те са просто лица – изразители на този модел и начин на приватизации и аутсорсинг. Това е продължение на една философия и управление“, заяви тя.

„През договорите за приватизации и концесии иизтичат парите на софиянци. „Топлофикация“ е дружеството, на което най-сериозно трябва да му се обърне внимание. Където може, трябва да се махнат посредниците, защото всеки трябва да формира печалба.

Целта на една фирма е да печели. В този смисъл това е начин да се източват средства“, посочи Григорова.

Тя засегна и темата за чистотата и смята, че София е прекалено мръсна за европейска столица.

Лора Крумова попита Ваня Григорова как ще отговори на твърденията, че защитава руски интереси.

„По какъв начин съм защитник на руските интереси? Ако ви зададат абсурден въпрос, трябва да отговорите. По какво личи, че съм проводник на чужди интереси.

Не ме изненадвате, но не мога да отговарям на всеки лумпен, извинявайте. Поставяте ме в странна ситуация – да отговарям на анонимници, които правят кампания срещу мен“, каза тя видимо ядосана.

„В момента протеста на колегите се етикетира като проводник на руски интереси. Миньори и енергетици са проводници на чужди интереси – това течеше в социалните мрежи“, допълни Григорова.

Напрежението в студиото стана по-голямо, когато водещата попита Григорова какво би направила, за да отключи руската църква като кмет на столицата.

„Кметът може да коментира, но не и да отключи. Ако тези хора, които са изгонени са агенти, защо не бяха съдени, а бяха експулсирани. Българите във Великобритания ги съдят, не ги експулсират. Това е странно“, посочи тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лена Бориславова: Заради шепа политици България загуби откриването на 8000 нови работни места
Next: Блокадата на миньори и енергетици се разраства, имат сериозни искания

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.