Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави побесня: Оставка на този кабинет!
  • Новини

Слави побесня: Оставка на този кабинет!

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2023
svsdgdfkgkrehorh.png

Ето какво написа във Фейсбук лидерът на “Има такъв народ” Слави Трифонов:

“Трети ден енергетици и миньори блокират пътищата в страната. Трети ден властта се гърчи пред тях. Трети ден управляващите се крият като мишоци.

Веднага искам дебело да подчертая – миньорите и енергетиците са абсолютно прави. Истината е на тяхна страна. Правото е на тяхна страна. Моралът е на тяхна страна.

Днес, човекът, изпълняващ проформа функцията на министър-председател – Николай Денков, като едно мишленце изцърка с тъничко гласче – “Нека не политизираме протеста”. Напротив.

Нека политизираме протеста. Защо? Защото именно некадърни политици докараха хората до безизходица. Ето ви причинно-следствените връзки.

Първо: Асен Василев в първия кабинет на четворната коалиция, в която участвахме и ние, реши да наложи такива екологични изисквания, които неминуемо щяха да доведат до спирането на въглищните централи.

Представителите на ИТН бяха против. Министерство на енергетиката беше против. Има официални документи по темата.

Но Асен Василев, еднолично, не се съобрази с това и изпрати в Европа така нареченото ПВУ (План за възстановяваве и устойчивост) с ужасяващи условия за целия сектор. После лъга, че не го е направил, но сега истината лъсна.

Второ: Сегашният кабинет на ПП-ДБ най-нагло реши да пренасочи милиард и 700 милиона евро, повтарям евро от същото това ПВУ, към собствените си кръгове от фирми. Вижте за каква наглост става въпрос.

Едната фирма да получи 180 милиона евро. 180 милиона евро са 360 милиона лева! Другата пък да вземе 450 милиона евро или 900 милиона лева!

Трето: Въпреки протестите, кабинетът Денков изпрати към партньорите ни в Европейския съюз именно този план за затваряне на въглищните централи. За какво? За пари.

Така че, въпросът е не просто политически, а ужасно, безапелационно политически. Защото 45 хиляди човека ще останат на улицата. Сега ги лъжат, че щели да им дават до 36 заплати. “До”! Тоест може и две-три. А и откъде тези пари? Няма ги в бюджета. Тепърва щели да мислят.

Лъжат, няма да затварят централите. А как ще работят като трябва за няколко години да намалят емисиите от производството с 40% процента? Затварянето обрича регионите на цяла Стара Загора, Перник и Бобовдол на глад и безработица. Още ли не е политически въпросът?

1 милиард и 700 милиона евро, ако бяха насочени към очистване на производствения процес и имаше достатъчно дълъг срок, например до 2038 година, хората нямаше да бъдат заплашени от изхвърляне.

Но не. Тези пари трябва да бъдат откраднати от фирмите на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. А хората… Майната им на хората…

Само че, когато човек няма какво да губи, той става безстрашен.

Затова хората, които окупират магистралите са си в правото. И имат моята и на моите колеги безапелационна подкрепа.

Оставка на този вреден и крадлив кабинет!

Слави Трифонов

Тошко Йорданов

Ивайло Вълчев

Филип Станев

Драгомир Петров

Александър Вълчев

Станислав Балабанов”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно: Гърция с ключова промяна, засяга и българите там
Next: Чудовищен инцидент край Брезник, хвърчат линейки, страшно е

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.