Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Динко Вълев побесня след кючека Мила Родино! Каза какво ще се случи
  • Новини

Динко Вълев побесня след кючека Мила Родино! Каза какво ще се случи

Иван Димитров Пешев октомври 3, 2023
dwafadsgdfhtrtrhtr.png

Има неща, които не се докосват! Те са нашата памет, нашето верую, нашата идентичност като народ. Това е безобразие! – категорична е фолкдивата Кали

„Ще го извикам на участие в заведение този, който изпя „Мила Родина“ като кючек, и ще го пребия като куче! Заслужава да бъде наказан от държавата. Това е гавра!“

Това емоционално заяви пред „България Днес“ Динко Вълев по повод грозния кавър на националния ни химн като кючекчийско парче с ориенталски мотиви. Пошлото изпълнение е на Бирджан Хайрединов, а видеото часове наред стоя в интернет, но по-късно беше изтрито.

Вълев, който придоби национална популярност с лова на бежанци, първоначално не беше гледал клипа и помоли от медията ни да му го изпратим. Щом го изгледа, Динко буквално побесня от грозната постъпка.

Шокирана и не по-малко емоционална е и фолкпевицата Кали.

„Има неща, които не се докосват! Те са нашата памет, нашето верую, нашата идентичност като народ. Никъде по света не се е чувало подобно нещо. Не съм го слушала това, няма и да си го пусна. На такива неща трябва да се обръща гръб и да не бъдат коментирани. Подобно нещо се случи с „Моя страна, моя България“. Ето го втория, който иска да стане известен“, избухна пред „България Днес“ Кали.

Изпълнителката категорично осъжда подобни действия и се срамува от „колегата си“. Фолкдивата е бойна натура и винаги изразява мнението си по наболели въпроси, но не и този път.

„Дори не бих го ошамарила. Смятам, че тези пошли и жалки опити за известност трябва да бъдат подминавани. Надявам се да се получи отзвук на реакцията на обществото, а не на самото случване. Абсолютно заслужава да получи наказание“, категорична е Кали, която има изкаран курс и за командоси.

„Поздравявам България. Песента да дойде за цяла България“, казва в началото на клипа Бирджан, а във видеото, в което химнът се пее като кючек, се редуват кадри с него и емблематични родни обекти и забележителности.

В изпълнението на Хайрединов се посочва, че „оригиналната музика“ е от парчето „Живей си живота“ на Генади Певеца. Като автор на текста все пак е посочен Цветан Радославов, който през 1885 година пише текста на българския химн.

„България Днес“ потърси и изпълнителя на оригиналната песен „Живей си живота“. Генади Певеца е изключително изненадан и огорчен от кражбата на неговия колега Бирджан.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ванга предрече голямо богатство за тези 5 зодии в следващите 5 години
Next: Нова аномалия идва към България, обяви професор Георги Рачев по БТВ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.