Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Денков подава оставка, ако се случи това
  • Новини

Извънредно: Денков подава оставка, ако се случи това

Иван Димитров Пешев октомври 3, 2023
dwqdsfhgfdhtrhtr.png

Имаме крайно споразумение, което беше подписано от основните участници в срещата. Държавата няма да затваря админситративно централи, които са на въглища. Пазарът ще реши кои ще останат. Това каза премиерът Николай Денков след срещата с протестиращите от въглищните централи.

„Рестартирахме процеса, който прекъсна на 30 септември, когато бяхме готови да обсъждаме споразумение, но тогава това не се случи. Започнаха протестите, бяха формулирани вчера 6 точки от протестиращите и днес започнахме с тях. Имаме крайно споразумение, което беше подписано от основните участници в тази дискусия, преговори, както искате го наричайте.

Важното е, че това е началото на доста по-подробно обсъждане. Подписите стоят под седем точки. Първите две са написани по-експертно, защото утре тези седем точки ще бъдат внесени в Народното събрание и ще бъдат гласувани като решение на парламента. За да е ясно, че ангажиментът не е само на правителството, но също така и на партиите, които подкрепят това правителство“, каза премиерът.

„Част от организациите казаха, че спират протестите, след като приемем споразумението, друга част – ще говорят с протестиращите и тогава ще решат. Трудно е да се постигне съгласие и между различните участници в дискусията, които представляват протестиращите“, посочи още той.

Премиерът обясни, че, за да започнат преговорите с ЕК, е трябвало да бъдат внесени текстовете в Комисията. „Парите са отделени за България и ако не ги поискаме, те ще бъдат преразпределени на други държави членки“, подчерта Денков.

„И шестте искания на протестиращите са на практика удовлетворени. Успяхме да стигнем до консенсус“, допълни Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС .

Властта, миньорите и енергетиците работиха върху документ, който да отрази по колко от шестте точки, поставени като условия от протестиращите, има съгласие, и да определят в какви срокове те да бъдат изпълнени.

По-рано, по време на тежките преговори в парламента, Николай Денков заяви, че би подал оставка, ако точките от споразумението с протестиращите енергетици не бъдат изпълнени. Това стана на петия час от началото на срещата в Народното събрание с представители на протестиращите енергетици и миньори и се чува във видео, публикувано в социалните мрежи от депутата от „Възраждане“ Цончо Ганев.

Изявлението на Денков дойде в отговор на предложение на синдикалист в документа да се запише изрично, че ако ангажиментите в споразумението не бъдат изпълнени, правителството ще подаде оставка:

„Моля, запишете в документа като точка 10, че ако всички тези точки не бъдат спазени, правителството ви ще подаде оставка и ще се ангажират, предполагам, колегите да го подпишат“.

„Няма да го впиша в споразумението, ако тези точки не бъдат изпълнени, пак казвам – с изключение на тези, които противоречат на европейските регламенти, аз ще си подам оставката“.

Споразумението, в неокончателен вариант, се състои от 8 точки. Сред тях изненадващо е включена точка Министерският да изпълнява решенията на Народното събрание за преговори с ЕК за недопускане на спирането на производствения капацитет на въглищните централи от групата на БЕХ, като срокът за изпълнение е до 31 октомври.

И наред с това отлагане на либерализацията на енергийна пазар за битови потребители до 2026 , прозрачност на процедурите за инвестиционни намерения и включване на централите, мините и съответните общини във въглищните региони и проучване на възможността за улавяне, преработка или съхранение на въглеродни емисии за ТЕЦ „Марица-изток 2“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшен екшън! Мъж започна да стреля и взе заложници, почерня от полиция
Next: Денков заяви, че подава оставка, ако се случи това и после дойде развръзката

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.