Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма трагедия се случи! Застреляха Петя Новакова
  • Новини

Голяма трагедия се случи! Застреляха Петя Новакова

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2023
faskfdkgsdkfgrmhtr.png

  • Екзекуторът на Петя Новакова е бившият й мъж, с когото е разведена. Ранил сегашното й гадже, което се обадило на 911
  • Екшънът се разиграва в щата Делауеър, където 31-годишната жена е живяла
  • „Някой егоистично реши да сложи край на живота ни, защото намерихме щастието”, казва приятелят й Джо Хорас

 

Истински екшън, който приключва със смъртта на 31-годишна българка, се разиграва на 21 септември в американския град Нюарк, щата Делауеър. Като на филм екзекуторът нахлува с оръжие в двуетажната къща, стреля по нея, ранява и приятеля й, който със сетни сили успява да се обади на 911.

На сигнала се отзовават няколко екипа на спецслужбите – части от “Специални оръжия и тактика”, психолози, специалисти в обезвреждането на експлозиви и от отдел “Управление на кризи”. Властите забраняват на жителите в района да излизат от домовете си, пренасочват и движението на колите.

Започват преговори с нападателя. Молят го да хвърли пистолета и да се предаде с вдигнати ръце, но той отказва. Следва престрелка между него и екипа. Приклещен от полицията, която е обградила дома, той насочва пистолета към главата си и се самоубива. Драмата завършва с два трупа. Единият от тях е на Петя. Медиците заключават, че тя е починала на място. 34-годишният й приятел на име Джо Хорас е откаран в болница с наранявания. Претърпява две операции на крака.

“Полагам огромни усилия, за да се върна към нормалното, пак ще мога да ходя”, разказа.

У нас до момента никоя медия не е съобщила за убийството на сънародничката ни. Местни агенции в град Нюарк, където е живяла, пишат за бруталното нападение, но без да посочват имената на жертвите и нападателя.

Отправихме запитване до Външното министерство за престъплението, но досега не сме получили отговор.

“24 часа” се обърна и към американските власти за потвърждение. Представител на полицейското управление в щата Делауеър ни прехвърли към службите в окръг Ню Касъл.

“Ние следим този инцидент – обясниха оттам. – След проверка детективът по случая потвърди, че жертвата е българска гражданка. Инцидентът е битов. Разследването продължава. Тепърва ще се изясняват мотивите зад престъплението. Разпитват се свидетели. Нападателят, който е открит с огнестрелна рана, няма предишни криминални прояви. Въпреки неговата смърт случаят не е затворен.”

Медията ни потърси и близки на Петя Новакова в България. Нейни приятели казаха, че тя наистина е станала жертва на нападение в САЩ. Свързахме се и с член на семейството й – нейния брат Иван Новаков, който потвърди трагедията, но с уточнението, че в американските статии има някои неточности.

Името на убиеца за момента не се съобщава никъде. След наше запитване властите в Ню Касъл отговориха: “Нападателят е отчужден мъж, с когото починалата жена е имала предишна връзка”.

“24 часа” научи, че убиецът всъщност е бившият съпруг на Петя. Двамата са имали брак и са живели заедно, но са се развели. Пред близките си тя не е споделяла да е била жертва на домашно насилие. Няма подадени сигнали до американската полицая за тормоз, показа наша проверка.

“Не е казвала да е проявявал агресия към нея, не се е оплаквала – обяснява роднина на Новакова. – Двамата официално имат подписан развод. Това е.”

Любопитен момент в цялата сага е как убиецът нахлува в къщата, където Петя живее. Медии в Нюарк пишат, че тя е била негова собственост. Брат й оборва твърдението.

“Имотът не беше негов, а общ – изяснява той. – Те живееха в отделни части, докато го продадат.”

Иван допълва, че семейството му не знае какво е подбудило нападателя да влезе в дома и да стреля по нея: “Все още не ни казват нищо. Доколкото знам, разследването продължава.”

Непотвърдена информация сочи, че един от възможните мотиви е ревност. Преди бившият съпруг да извади оръжие срещу Петя, между двамата избухва скандал. Властите от окръг Ню Касъл отказват да кажат за какво е била свадата.

Приятелят й Джо Хорас също не назовава убиеца по име. Не коментира и дали нападателят е бил против връзката му с Новакова, но все пак загатва: “Чувствах, че вървим в правилната посока, преди някой егоистично да реши да се опита да сложи край на живота ни, защото намерихме щастието”.

Хорас оприличава 48-те часа след трагедията като влакче на ужасите в атракционен парк.

“Това, което започна като невероятна вечер с моята приятелка в сряда (20 септември), се превърна в кошмарна ситуация рано сутринта в четвъртък (21 септември) – спомня си той. – Няма да навлизам в подробности. Тя вече не е с нас, а аз ще извървя дълъг път до физическото и психическото си възстановяване. Обичах Петя с цялото си сърце и имах толкова много, което исках да й дам от себе си. Да й покажа какво означава истинската любов.”

Джо споделя за момичето, че било невероятен човек – “грижовна, внимателна, съпричастна, състрадателна, трудолюбива и безкрайно разбираща”.

“Тя ме караше да се стремя да бъда по-добър всеки ден, за да стигна до нейния статус. В себе си носеше невероятно количество любов, което даваше не само на мен, но и на своето семейство, приятели и всички останали. Щастието и любовта, които споделяхме, бяха толкова специални. Не бяха нещо, което съм чувствал преди в живота си. Наистина вярвам, че Петя беше тази, с която трябваше да бъда.”

Мъжът допълва, че в момента се възстановява.

“Работя усилено по това, но няма да лъжа, като кажа, че съм добре. Не знам какво да правя с тези чувства, които изпитвам към нея и които вече не можем да споделяме помежду си. Тя беше моята кралица и се чувствам напълно изгубен без нея. Петя, надявам се да знаеш, че където и да ме отведе животът, винаги ще си в сърцето ми. Каквото и да правя, ти винаги ще бъдеш в мислите ми. Изпитвам толкова много срам и вина, че не можах да те защитя и че живея без теб. Сега не мога да направя нищо по въпроса, но смятам да осъществя всички неща, за които говорихме. Няма да пропилея този втори шанс, който ми беше даден. Искам да знаеш, че ще бъдеш в сърцето ми на всяка стъпка от пътя. Обичам те.”

Кога Петя заминава за САЩ?

След средното си образование тя записва публична администрация в Техническия университет в София. Решава да изкара магистратура в Америка. Приемат я бизнес администрация в Goldey-Beacom College в Нюарк.

“Изпълнителна студентка и отличничка, много примерно момиче, което искаше да бъде самостоятелно и да не товари близките си с излишни разходи – казва приятелка на Новакова. – Желаеше да се издържа със заплатата си, без да се налага да й помагат.”

Според информация, която е оставила в личния си фейсбук профил, към момента е работела като супервайзър в компанията за товари и товарни превози Old Dominion Freight Line, Inc. Колегите й споделят, че е била съвестна като служител.

“Беше удоволствие да се работи с нея – разказва Памела Слейтън. – Не искам да я запомнят с това как умря, а с това как живееше. Но не трябва да се крие заради срам или мъката начинът, по който си отиде от този свят. Беше й отнето съществуването в момент от живота й, когато й предстоеше голямо и красиво светло бъдеще. Петя беше силна, издръжлива и без глупости преодоля толкова много, за да стигне до мястото, където беше в момента. Животът й беше отнет от някого, който не искаше тя да може да продължи напред. Той я взе от толкова много хора, които я обичаха. Липсва ни ужасно. Имаше заразителен смях и уникално чувство за хумор. Усмихваше се с цялото си същество. Зареждаше с енергия всеки един.”

Погребението на Петя Новакова ще бъде у нас, но церемония е имало и в САЩ. Изпращането й в Щатите се е провело на 1 октомври – 10 дни след убийството й. Преди това в интернет платформата за събиране на средства gofundme е имало кампания.

“С оглед на тази неочаквана трагедия ние събираме средства, за да се опитаме да компенсираме част от разходите, свързани с организацията на погребението и изпращането й в България, както и за грижите на двете й любими мопсчета – София и Лео. Всичко, което можете да дадете, ще бъде оценено и от семейството й. То продължава да минава през тази трудна ситуация.”

Дарения са направили повече от 100 души. Сред тях има много българи. Голям част са запазили анонимност. Преведената сума е близо 13 хил. долара. С церемонията по изпращането на нашата сънародничка се е заел погребалният дом Strano & Feeley.

Continue Reading

Previous: Само на 50! Почина известно име в българското кино
Next: БАН: Нов трус край Симитли, вече един месец районът е център на сеизмична поредица

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.